3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
С. 25.01.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 949/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. Х. от [населено място], подадена от процесуалния й представител адв. Б. П., срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 184 от 23.05.2012г. по в.гр.д. № 188/2012г., с което е потвърдено решението на Златоградския районен съд, № 252 от 13.01.2012г. по гр.д. № 95/2011г., с което е променен режима на ползване на семейното жилище като е предоставено на ищеца Б. Д. Х..
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Б. Д. Х. иск по чл. 56, ал. 6 СК въззивният съд е приел, че съпрузите са имали общо ползване на семейното жилище по силата на бракоразводното решение. Страните нямат ненавършили пълнолетие деца, а от предоставяне на ползването на семейното жилище на съпругата Р. М. Х. са изминали повече от три години. С решението си относно ползването на семейното жилище бракоразводният съд не е определил срок по чл. 107, ал. 2 СК /отм./. В този случай , когато жилището е лична собственост на виновния съпруг, предоставянето му за ползване от невиновния съпруг е обвързано със срок, който не цели задоволяване на жилищните нужди на съпруга-несобственик, а осигуряване на възможност да си намери друго жилище. След като са изминали три години от предоставянето на жилището за ползване от ответницата и очевидно тя си е намерила друго жилище, целта на закона е постигната. Липсва каквото и да е друго основание бившата съпруга да продължи да полза семейното жилище, което е лична собственост на ищеца, като са изменени съществено и съществувалите към 2008г. обстоятелства. След като е постигната целта на чл.107, ал. 2 СК /отм./ без значение е дали сега жилището е годно да бъде обитавано от повече от едно домакинство.
К. Р. М. Х. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на материалноправните въпроси: „когато в бракоразводното решение не е определен срок, в който съпругът-несобственик може да ползва част от семейното жилище в хипотезата на чл. 107, ал. 2 СК /отм./, следва ли съдът в производство по чл. 56, ал. 5 СК ведно с всички други обстоятелства да вземе предвид и жилищната нужда на съпруга-несобственик” и „в хипотезата, когато семейното жилище е достатъчно голямо за ползване от две домакинства, следва ли при иск по чл. 56, ал. 5 СК да бъдат взети предвид жилищната нужда както на съпруга-собственик, така и на съпруга-несобственик”.
ВКС намира, че поставените въпроси са от значение за изхода на делото, но не са от значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изводите на въззивния съд относно правото на ползване от съпруга-несобственик на семейно жилище, което е собственост на виновния за прекратяването на брака съпруг, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца /чл. 107, ал. 2 СК /отм/, са постановени при точно прилагане на посочената разпоредба и в съответствие със съдебната практика, част от която е приложена по делото /решение № 1227 от 09.02.2009г. по гр.д. № 5313/2007г. ІІ г.о. ВКС/. Правото на ползване на жилището, собственост на другия съпруг, в тази хипотеза винаги е ограничено със срок, чиято цел е да предостави възможност на съпруга несобственик, който няма вина за прекратяването на брака, да си намери друго жилище. Изтеклият в случая срок от три години е разумен срок за осъществяване на законовата цел, поради което жилищната нужда на съпруга-несобственик към този момент вече не е от правно значение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 184 от 23.05.2012г. по в.гр.д. № 188/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: