2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1288
С. 19.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4615/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от Б. С. – прокурор в Апелативна прокуратура С., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, ІV с-в, № 810 от 24.04.2013г. по в.гр.д. № 3704/2012г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГО, ІХ с-в, № 1350 от 28.02.2012г. по гр.д. № 13181/2010г. в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. да заплати на Л. Н. И. сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, и с въззивното решение е увеличен размерът на присъдената лихва от 22,39лв. на 2356,10 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
К. Прокуратурата на Република България моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по ”процесуалноправния въпрос за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства за точно прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД” и по материалноправния въпрос „свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и как се прилага общественият критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД”. Счита, че процесуалноправният въпрос е решен в противоречие със задължителната съдебна практика /ППВС № 4/68г., т. 3 и 11 на ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС и т. 19 на ТР № 1/2001г. ОСГК на ВКС/, а материалноправният въпрос относно размера на обезщетението се решава противоречиво от съдилищата – при сходни казуси се присъждат различни обезщетения. Прилага решение № 44/2010г. САС /по прилагането на чл. 1 З./, решение № 158/2012г. ІV г.о. ВКС и решение № 78/2009г. ІІІ г.о. ВКС.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика по поставения процесуалноправен въпрос. С т. 11 на ППВС № 4/68г. е прието, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
В. решение е постановено в съответствие с посочените указания, както и с тези, дадени с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11 относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът е изложил съображения относно всички правнорелевантни за размера на обезщетението обстоятелства – продължителността на периода, през който спрямо ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер /около година и шест месеца/; тежестта на престъпленията, в които е бил обвинен и за които впоследствие е бил оправдан; характерът на обвиненията; възрастта на ищеца; създадения авторитет на ищеца в работата му като служител и началник в системата на МВР, награждаван за службата си; конкретните данни за психическите му страдания, за ограничаване на социалните контакти, за засягане отношенията в семейството му и уронване доброто име пред близките му; дисциплинарното му уволнение и отразяването на действията на прокуратурата във връзка с обвинението в медиите.
Не е налице противоречива съдебна практика и по прилагането на чл. 52 ЗЗД. Различните размери на присъдени обезщетения за неимуществени вреди по приложените дела и по настоящото дело не сочат на противоречива съдебна практика, тъй като размерите на обезщетенията се определят от различните правнорелевантни обстоятелства във всеки конкретен случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, ІV с-в, № 810 от 24.04.2013г. по в.гр.д. № 3704/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: