3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
С., 25.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 796 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. З. С. от[населено място], чрез процесуалния й представител адв. Н. Керпенчев, против въззивното решение № 35 от 22 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 1154 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2009 г., с което е обезсилено решение № 729 от 23 април 2007 г., постановено по гр.д. № 1201 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2004 г. и производството по делото е прекратено.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е нищожно, защото в тричленния състав е участвала съдия, произнасяла се по друго дело, за което е прието, че създава присъдено нещо по отношение на процесния иск, като спорът е дали влязлото в сила решение по гр.д. № 2840 за 2000 г. съставлява пресъдено нещо по отношение на невлязлото в сила решение по настоящия спор, като становището на член на състава е известно на останалите двама члена, поради което решението не е постановено от съд, заседаващ в състав, който да е нов по смисъла на закона; решението е и неправилно, тъй като не са изпълнени указанията на ВКС в мотивите на отменителното решение – въззивният съд не уважил искането да се посочи кои материали от съответните дела ще се ползват, за да се прецени относими ли са те по спора; неправилно не е съобразено искането на касаторката да не се обявява делото за решаване, защото тя не е присъствала в единственото по делото заседание и не е взела становище по допустимостта и относимостта на доказателствата; мотиви на въззивния съд не са изложени и въззивният съд не се е произнесъл по съществото на заявените претенции; нарушен е чл. 221, ал. 1 ГПК (отм.); двата спора не са едни и същи, защото няма едни и същи страни, едно и също искане, на едно и също основание; след като исканията за присъждане на суми не са били предявени като частични, няма пречка исковете да бъдат допуснати. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че следва да се приложи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – да се прогласи нищожността на решението на основание чл. 209, ал. 2 вр. чл. 218ж ГПК (отм.), както и чл. 293, ал. 2 ГПК; съсобствениците не са правен субект нито като група, действаща заедно, нито третирана като съдружие и извън предвидените от закон солидарна отговорност или по договор, липсва основание за такава отговорност; решението на мнозинството от съсобствениците на недвижим имот не му дава изпълнителна сила; съдилищата са колебливи в правната квалификация на тези претенции. В допълнително представено изложение се развиват доводите в касационната жалба. Въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не са поставени.
Ответникът М. М. М. от[населено място], не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че според решение от 30 юли 2001 г. по гр.д. № 2840 на районния съд в[населено място] за 2000 г., предявените от касаторката искове срещу ответника и други две лица за заплащане на удържани суми за възнаграждение за управител и мораторни лихви върху тях за периода 18 февруари 2000 г. до м. юни 2000 г., са отхвърлени, като след инстанционния контрол решението е останало в сила; това решение касае същите претенции против ответника М., макар претендираните сума да са по-малки и като ответници да участват и други лица; основанията на исковете и по двете дела са идентични и с решение по гр.д. № 2840/2000 г. претенциите са отхвърлени; претендирането на по-малки суми на същото основание и за същия период може да се приеме като частично предявяване на исковете; след като със сила на пресъдено нещо е признато, че не съществува част от вземане на определено основание, то също е прието, че такова вземане не съществува; тъй като е налице сила на пресъдено нещо за предявените искове по делото, постановеното решение на първоинстанционния съд следва да се обезсили и производството – да се прекрати. При постановяването на атакуваното въззивно съдебно решение в състава на съда е взела участие съдия Г. А.. Съдия А. е била и председател на съдебния състав при постановяването на решение № 1694 по гр.д. № 693 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2005 г., предмет на което е било въззивното обжалване на решението по гр.д. № 2840 по описа на районния съд в[населено място] за 2000 г.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по последната хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглеждания случай касаторът е поставил само един въпрос, който следва да бъде подложен на преценка за наличие на посоченото основание за допускане на касационното обжалване. След необходимото му уточнение ВКС приема, че касаторката е поставила въпроса дали е нищожно решение, при вземането на което е участвал съдия, участвал в състава на съда и при постановяването на друго решение, за което е счетено, че създава сила на пресъдено нещо по претенциите, разгледани в настоящия спор.
ВКС намира, че не е налице основание атакуваното решение да бъде допуснато до касационно разглеждане по този уточнен въпрос, тъй като е ясно, че подобно решение не е нищожно. Нищожно е решението, постановено от ненадлежен орган (постановено е от лице, което към момента на постановяването на решението не е съдия) или в ненадлежен състав (от един вместо от трима съдии), извън правораздавателната власт на съда (срещу чужда държава или лице със съдебен имунитет, вън от изключенията по чл. 18 ГПК), не в писмена форма (а например е устно) или неподписаното решение (поради отказ да бъде подписано от болшинството съдии) и абсолютно неразбираемото решение (онова решение, в което волята на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване). Не може да участва в разглеждането на делото съдия, който е участвал при решаване на делото в друга инстанция или в същата инстанция при предходното му разглеждане по силата на чл. 22, ал. 1, т. 5, пр. първо ГПК, респективно – чл. 12, ал. 2 ГПК (отм.), като ако въпреки законовата забрана това е допуснато, решението не е нищожно, а страда от друг порок, който, от една страна, не се сочи от касаторката, а и процесният случай е различен, тъй като се твърди нищожност на решението във връзка с участието на един и същи съдия при неговото постановяване и при постановяването на решение, което е преценявано с оглед наличието на сила на пресъдено нещо по заявените претенции.
Липсва основание атакуваното решение да се допусне до касационен контрол и по съображенията, изложени от касаторката извън вече разгледания въпрос. Касаторката е изложила своите виждания по значимия за нея спор и по тълкуването на редица правни норми, но не е успяла да ангажира отговор на ВКС в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК. Липсата на поставен въпрос, както е прието в цитираното и задължително за прилагане ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, не дава възможност на касационния съд, дори чрез средствата на конкретизиране и уточняване, да допусне касационното обжалване. Една възможна неправилност на решението не може да бъде коригирана от ВКС, след като касаторката не е изпълнила основното си задължение – да постави за разглеждане правен въпрос, който да определи рамките на дължимата защита и съдействие в съответствие с основния принцип за диспозитивност на гражданския процес, закрепен в чл. 6, ал. 2 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 35 от 22 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 1154 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2009 г.,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: