1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
ГР. София, 10.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.02.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1378/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. А. и на В. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №574/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторите първоначален и насрещен иск по чл.21 от СК, отм. – за признаване, че посочените по делото недвижими имоти са лична собственост на всяка от страните, като придобити с личното й имущество през време на брака им.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.
По допускане на обжалването ВКС намира следното:
Първоначалният ищец И. А. обжалва въззивното решение, с което искът му е отхвърлен изцяло – за петте недвижими имота, които претендира за свои, като твърди, че ги закупил през време на брака с ответницата, със средства от продажба на свое лично имущество – апартамент, закупен /заплатен/ преди брака на страните. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Сочи, че материалноправният въпрос: лично ли е имуществото, чиято цена е платена изцяло преди сключване на брака, с лични средства на единия съпруг, но нотариално изповяданото прехвърляне е през време на брака, както и лично ли е имуществото, придобито със средства от продажбата на първото, е от значение за спора и точното прилагане на закона, тъй като по него липсва съдебна практика.
Въпросът е разработен в практиката – придобитото през време на брака, но със средства от преди неговото сключване е лична собственост, тъй като липсва съвместен принос / арг. от чл.19, ал.1 от СК, отм./. Придобитото със средства от продажбата на това лично имущество такова също е лична собственост; тя следва характера на средствата, вложени в придобиването. Така го разрешава представената по делото от ответницата по жалба К. задължителна и постоянна практика – ППВС №5/72 г., Р №625/02 г. на ВКС, второ г.о. и №241/89 г. на второ г.о.
Въззивният съд не е решил въпроса в противоречие с нея. Приел е, че не се установява апартаментът да е закупен изцяло с лични средства на ищеца – фактурата за плащане преди брака е от 17.03.94 г. , а имотът е придобит с нот. акт от 1996 г., непредставен по делото. Имотът е придобит на името на двамата съпрузи и е третиран като съвместно притежание, ако се съди по предварителен договор за продажбата му от 13.03.00 г. – там е посочено, че продавачите „притежават” имота по нот. акт от 1996 г. В практиката на ВКС по чл.290 от ГПК вече е застъпено становище, че закупуването на имота през време на брака на името на двамата съпрузи изключва трансформацията на лично имущество на единия от тях – Р по гр.д. №1136/09 г. на трето г.о. Непредставянето на нот. акт води още до неустановеност на придобивната цена на апартамента и на твърдението на ищеца, че тя е изплатена изцяло преди брака. Освен това, както се възразява в отговора на жалбата, не е установено и разпореждането с имота / представеният предварителен договор за продажбата му няма отчуждителен ефект / и респ. влагането на получените средства в закупуването на нивите, претендирани от ищеца за лични.
Или соченото основание за допускане на обжалването не е налице – поставеният от ищеца правен въпрос е разработен в практиката на съдилищата – вкл. със задължителен характер, следвана в случая от въззивния съд.
Ответницата по първоначалния иск К. обжалва въззивното решение, с което е отхвърлен насрещният й иск за установяване, че придобитата през време на брака нива, посочена по делото, е нейна лична собственост. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Сочи, че материалноправният въпрос за характера на собствеността върху имота, когато е придобит през време на брака с дарени на единия съпруг средства и без принос на другия е решен от въззивния съд в противоречие със задължителна и константна практика на ВКС, приложена към жалбата. Тази практика е за посоченото по –горе лично притежание на придобитите през време на брака, но с лични – предбрачни или дарени, на единия съпруг средства, без принос на другия. В р.№756/96 г. на ВКС е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи.
Въззивният съд отново не е разрешил въпроса в противоречие с цитираната практика – приел е, че няма пълни и сигурни данни в закупуване на процесната нива по нот. акт от 4.10.00 г. със средства от продадените 6 дни по –късно лични на ищцата / дарени й от родителите й/ овощни градини, както и с дарени й пари – 4000 лв., от баща й, за доказване на което са ангажирани само неговите св. показания. Така не се установява придобиването на нивата с лични на ищцата – дарени от родителите й, средства, за да се признае правото й на собственост за имота.
Оплакванията за необоснованост на въззивното решение и в двете изложения – като осн. по чл.281,т.3 от ГПК , ВКС не разглежда в това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и по двете жалби, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд по гр.д. №574/10 г. от 5.06.10 г. по жалбите на В. К. и И. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: