3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
С., 25.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 7854/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] гр. В. Т., подадена от пълномощника адв. П. Н., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 437 от 08.10.2013г. по в.гр.д. № 985/2013г., с което е потвърдено решението на Великотърновския районен съд, № 506 от 28.05.2013г. по гр.д. № 295/2013г. с което са уважени предявените от М. Иванова И. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ.
Ответницата по касация М. Иванова И. от гр. В. Т. в представения писмен отговор от пълномощника й адв. Е. Б. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от М. Иванова И. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ въззивният съд е приел, че при издаване на заповедта за уволнение не са спазени императивните изисквания, визирани в чл.195, ал.1 от КТ, а именно не са посочени конкретните обстоятелства, характеризиращи действието или бездействието като нарушение на трудовата дисциплина със съществените му признаци от обективна и субективна страна. Нарушението трябва да е индивидуализирано по такъв начин, че да е ясно кои трудови задължения не е изпълнил работникът или служителят. В противен случай се нарушава правото му на защита и освен това съдът не може да осъществи съдебен контрол за законност на уволнението. Съдържащата се в двата рапорта конкретизация не може да попълни липсващото съдържание на процесната заповед, тъй като заповедта не препраща към тях. Поради това съдържанието на двата рапорта не може да бъде прието като част от съдържанието на заповедта за уволнение.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по материалноправния въпрос кога е изпълнено задължението на работодателя по чл. 195, ал. 1 КТ да мотивира заповедта за уволнение и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да изложи мотиви по наведените от страната доводи и възражения. Прилага решение № 642/2010г. по гр.д. № 1208/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 323/2012г. по гр.д. № 1008/12г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 231/12г. по гр.д. № 1576/2010г. ІІІ г.о. ВКС, всички по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ, с които е прието, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съответства на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ когато мотивите й са достатъчни за удовлетворяване на изискванията за еднократност на наказанието, за съобразяване сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно, както и, че конкретните фактически основания за издаване на заповедта могат да бъдат описани в друг документ, към който заповедта препраща и който е доведен до знанието на работника.
ВКС намира, че не е налице противоречие на въззивното решение с приложената съдебна практика, тъй като правните изводи на съда по настоящото дело са формирани при различна от установената по приложените решения фактическа обстановка. В настоящия случай заповедта за уволнение не съдържа препращане към представените по делото от работодателя рапорти и констативни протоколи, нито ищцата е дала обяснения по чл. 193 КТ от които да се направи извод, че са й били доведени до знанието конкретни нарушения. От своя страна мотивите на заповедта за уволнение са лаконични. В тях липсва необходимата фактическа пълнота, гарантираща правото на защита на работника. К. не е обосновал основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2-3 КТ за допускане на касационно обжалване, но при наличието на съдебна практика на ВКС в производство по чл. 290 ГПК, въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
П. въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като при констатираното нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ, съобразно трайно установената съдебна практика /например решение № 260 от 22.07.2011г. по гр.д. № 793/10г. ІV г.о. ВКС/ липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен съдебният контрол, поради което съдът не разглежда спора по същество.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 437 от 08.10.2013г. по в.гр.д. № 985/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: