5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1177
София 01.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ценка Георгиева
дело № 887/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Великотърновската апелативна прокуратура и на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, подадени съответно от пълномощниците прокурор Д. Л. и инспектори-юристи М. М. и Б. Ц., срещу въззивното решение на В. апелативен съд, № 45 от 17.03.2010г. по в.гр.д. № 571/2009г., с което е отменено решението на Ловешкия окръжен съд, № 226 от 12.08.2009г. по гр.д. № 112/2006г. и вместо него с въззивното решение е отхвърлено искането на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против И. Ц. К., Р. Г. К. и „Й.” ЕООД гр. Т. за отнемане в полза на държавата на недвижим имот в гр. Т., съставляващо парцел V., пл. № 3172 в кв. 131 с построените в него сгради и съоръжения.
Ответниците по касация И. Ц. К. и „Й.” ЕООД гр. Т., чрез пълномощника им адв. Г. А., в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли искането на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против И. Ц. К., Р. Г. К. и „Й.” ЕООД гр. Т. за отнемане в полза на държавата на недвижим имот – парцел V., пл. № 3172 в кв. 131 с построените в него сгради и съоръжения, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 3 и 4 ЗОПДИППД. Решаващият мотив на съда за неоснователност на искането е, че са налице законни източници за придобиване на имуществото и е оборена презумпцията на закона, че същото е придобито от престъпна дейност. Като приходи на ответниците съдът е отчел трудови възнаграждения, приходите от отглеждане на животни и приходите от търговска дейност на едноличния търговец, които в тяхната съвкупност, видно от заключението на съдебно счетоводна експертиза, превишават разходите за придобиване на посоченото имущество и за издръжка. Освен това съдът е приел, че на отнемане по този закон принадлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия, а в случая придобитото от престъпна дейност е възстановено на пострадалия. Изложил е мотиви и за това, че процесното имущество е придобито не от проверяваното лице, а от неговия съпруг в качеството му на едноличен търговец, в резултат на извършваната от него стопанска дейност и е извън съпружеската имуществена общност.
В изложенията на двамата жалбоподатели на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани няколко материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК:
1. Първият въпрос е относно приложимостта на ТР № 2/27.12.2001г. ОСГК на ВКС в настоящия казус, с оглед специалната разпоредба на чл. 9 ЗОПДИППД, който въпрос според касаторите е решен в противоречие с определение № 280/2009г. по гр.д. № 269/2009г. ІІІ г.о. ВКС.
По този въпрос въззивният съд е приел, че не е налице съпружеска имуществена общност относно придобитото от Р. Г. К. в качеството й на едноличен търговец „Й. К.” имущество, тъй като съгласно посоченото по-горе ТР № 2/2001г. вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга – едноличен търговец в резултат на търговската му дейност, принадлежат само на него. Приел е, че дейността на ЕТ има за цел формиране на приходи и печалба от реализирана търговска дейност, извършвана посредством търговското предприятие. Имуществото на това предприятие не е предназначено за задоволяване на нуждите на семейството на едноличния търговец, поради което това имущество няма правната характеристика на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19, ал. 1 СК /отм./. На следващо място съдът е приел, че дори и да се игнорират доказателствата в тази насока и задължителните указания на Тълкувателното решение и да се приеме, че е налице съпружеска имуществена общност, не е налице хипотезата на чл. 10 ЗОПДИППД за отнемане на това имущество, тъй като то е придобито в резултат на осъществявана от ЕТ търговска дейност. Въз основа на акт за констатация от 29.12.99г., съдебно-счетоводна експертиза и писмени доказателства въззивният съд е приел, че е установен по години общият облагаем доход, който надвишава размера на отчетените разходи. Доходите от стопанската дейност за периода са значителни, сумите, формиращи стойността на процесния актив, са обложени и са резултат на търговската дейност на едноличния търговец. Установената по делото придобивна цена е основана на представения нотариален акт, счетоводни записвания и акт за констатации на данъчния орган.
Не се констатира противоречиво решаване на поставения въпрос, тъй като приложеното определение не съставлява съдебна практика. Съгласно т. 3 на ТР № 1/2009г. съдебната практика се формира от влезли в сила съдебни решения. Предвид фактическите изводи на съда, че имуществото е придобито от търговската дейност на едноличния търговец, въпросът не е и от значение за решаването на делото, тъй като не формира решаващите изводи на съда за неоснователност на искането. Освен това следва да се отбележи, че въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 10 ЗОПДИППД според точния й смисъл като е изследвал въпросът за приноса на другия съпруг за придобиване на имуществото. Доводите на касаторите за необоснованост на фактическите изводи на съда, че е осъществявана реална търговска дейност, са извън обхвата на настоящото производство.
2. Вторият материалноправен въпрос, решен според жалбоподателите в противоречие със съдебната практика, е относно съдържанието на понятието „имущество на значителна стойност” по смисъла на § 1, т. 2 ЗОПДИППД. По този въпрос въззивният съд е приел, че съгласно последното заключение на експертизата придобитото имущество е в размер на 45 259,67 лв., което не е значителна стойност по смисъла на закона. На следващо място е приел, че в конкретния случай поради липсата на други предпоставки на закона, е ирелевантно дали имуществото е на значителна стойност, преценено към минималната работна заплата, или не е, поради съобразяването му със Закона за деноминация на лева, тъй като са налице законни източници за придобиване на имуществото и е оборена презумпцията на закона, че същото е придобито от престъпна дейност. С оглед гореизложеното се налага изводът, че така формулираният въпрос в конкретния случай не е материалноправен въпрос от значение за делото, предвид решаващите мотивите на съда, че са налице законни източници на доходи за придобиване на имуществото
3. Като съществен материалноправен въпрос е поставен и въпросът по прилагането на чл. 1, ал. 2 от закона при възстановяване на имуществените вреди от извършеното престъпление, който според касаторите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОПДИППД на отнемане по реда на този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони начин. По този въпрос съдът е приел, че причинените имуществени вреди на „Т. фарм” АД гр. Т. от престъплението са били възстановени изцяло от двамата подсъдими, което обстоятелство е преценено като допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че искането за отнемане на имущество е неоснователно.
ВКС намира, че така формулираният въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като отговорът не би променил крайния извод на съда, обоснован с други фактически и правни изводи. Независимо от това следва да се отбележи, че обект на ЗОПДИППД е имущество, което не попада в предмета на доказване по наказателното дело. Особеното производство по този закон се прилага когато имущество, придобито от престъпна дейност, не може да бъде отнето в полза на държавата по силата на Наказателния кодекс, когато е трансформирано в друг вид имущество или е прехвърлено на трети лица. Въззивният съд правилно е приел, че във всички случаи трябва да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност и придобитото имущество, или да може да се направи обосновано предположение за съществуването й, при наличието на значително имущество, за което няма данни за законен произход. Доводите на касаторите относно лихвите върху възстановената сума и наличието на други щети за пострадалия не са предмет на производството по ЗОПДИППД.
4. Въпросът за липсата на изискване за причинно следствена връзка между изпълнителното деяние на съответното престъпление и придобитото имущество, е разрешен от въззивния съд съобразно доводите на жалбоподателите, а не в обратен смисъл. По този въпрос въззивният съд се е позовал на практика на ВКС и е приел, че законът не изисква причинна връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, но на основание чл. 4 от закона причинната връзка се предполага, когато не е установен законен източник на доходи.
5. Последният поставен от жалбоподателите въпрос, решен според тях в противоречие със съдебна практика, е въпросът за справедливата цена на имуществото по смисъла на ЗОПДИППД – дали това е покупната стойност по нот. акт към момента на придобиване на земята или пазарната стойност на имота. Не се констатира твърдяното противоречие с решение № 89/2010г. ІІІ г.о. ВКС, с което е прието, че нот. акт не съставлява официален документ за стойността на сделката. По този въпрос съдът е приел, че няма основание да не се приеме покупната цена, посочена в нот. акт към момента на придобиване, която съставлява пазарната цена на имота. Този извод съдът е направил не само въз основа на вписаната в нот. акт придобивна цена, но и въз основа на счетоводните записвания на търговеца и акта за констатации на данъчния орган.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. апелативен съд, № 45 от 17.03.2010г. по в.гр.д. № 571/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: