4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
С. 27.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 573/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Т. С., упражняващ търговска дейност като [фирма], подадена от пълномощника му адв. К. Й., срещу определението на Шуменския окръжен съд, от 09.08.2011г. по ч.гр.д. № 302/2011г., с което е потвърдено определението на Разградския районен съд, № 156 от 12.01.2011г. по гр.д. № 1553/2010г., с което е прекратено производството по делото в частта по предявените от И. Т. С. искове за обявяване на нищожност на постановление № 03650/2906.2010г. на ЧСИ Г. С. за възлагане на МПС, за отмяна на същото възлагане и за обявяване нищожността на изземването на същото МПС, поради недопустимост на исковете.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото по предявените от И. Т. С., упражняващ търговска дейност като [фирма], искове за обявяване на нищожност на постановление № 03650/2906.2010г. на ЧСИ Г. С. за възлагане на МПС, за отмяна на същото възлагане и за обявяване нищожността на изземването на същото МПС, въззивният съд е приел, че исковете са недопустими. Приел е, че предявеният иск за установяване нищожност на постановлението за възлагане по своя характер е установителен иск за факт с правно значение, а фактите могат да се установяват по исков ред в изрично предвидените в закона случаи, какъвто не е настоящия. С искането за отмяна на възлагането на МПС се атакува действието на съдебния изпълнител, като контрола за законосъобразността на това действие се осъществява в производството по чл. 435 ГПК, а не по исков ред. Искът за обявяване нищожността на изземването на движима вещ е иск за установяване на факт, който също е недопустим съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК.
Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по процесуалноправните въпроси допустимо ли е искане за прогласяване нищожност на действия на частен съдебен изпълнител по исков ред; по коя процедура следва да се разгледа искане за прогласяване нищожност на действия на частен съдебен изпълнител; допустимо ли е да съществуват в правния мир нищожни действия на частен съдебен изпълнител; по какъв ред следва да се осъществи защитата на длъжника срещу нищожни действия на частен съдебен изпълнител; следва ли да се обсъждат от съда представените по делото доказателства и аргументите на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Прилага съдебни решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
При така формулираните въпроси първият – за допустимостта на иск за прогласяване нищожност на действията на частен съдебен изпълнител, е въпрос от значение за решаването на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, и обхваща и останалите въпроси.
ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като по въпроса за допустимостта на иск за прогласяване нищожност на действията на частен съдебен изпълнител не се констатира противоречие на въззивното определение с представената практика на ВКС. Решение № 178/2011г. ІІІ г.о. ВКС е постановено по въпроса длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право. Този въпрос е неотносим към поставения от частния жалбоподател въпрос. В същия смисъл са и решение № 61/2010г. І т.о. ВКС и решение № 72/2010г. ІІ г.о. ВКС. С решение № 24/2010г. І г.о. ВКС е прието, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка. Преценката на доказателствата по делото при решаването на спора по същество е неотносима към въпроса за проверката по чл. 130 ГПК относно допустимостта на предявения иск, която се извършва при постъпването на исковата молба в съда. Решение № 243/2011г. І г.о. ВКС, с което е даден отговор на въпроса нищожно ли е завещание, на което освен подпис е поставен и пръстов отпечатък, също е неотносимо към настоящия спор. Искът за обявяване нищожност на завещание намира правно основание в чл. 26, ал. 1 вр. чл. 44 ЗЗВ вр. чл. 42 ЗН.
Съгласно приетото в т. 3 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, в основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се включват всички влезли в сила съдебни решения, без тези по чл. 290 ГПК, които се включват в основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Други съдебни решения освен посочените по-горе частният жалбоподател не сочи и не представя, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният жалбоподател не е обосновал наличието на предпоставките на посоченото основание – въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т. 4 на посоченото ТР правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая тези предпоставки не са обосновани от частния жалбоподател. Към изложеното следва да се добави, че разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК е приложена в точния й смисъл, в съответствие със съдебната практика, и приетото от съда становище не се нуждае от промяна с оглед изменения в законодателството или обществените условия.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Шуменския окръжен съд, от 09.08.2011г. по ч.гр.д. № 302/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: