2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1134/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 223
гр. София, 11.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1134 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. И. А. срещу решение № 110 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 15/10 г. на Окръжен съд[населено място] в частта, в която са посочени лицата които трябва да вземат участие в делбата и квотите им на съсобственост. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация Г. Д. Х., М. Д. И., К. Д. И., Г. Д. Й., П. Д. Д., Ж. В. Н. и С. В. С. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 65 от 30.07.2009 г. по гр. д. № 211/08 г. на Районен съд[населено място] с което е допусната делба на три земеделски имота при посочени в решението съделители и квоти на съсобственост. Установено е по делото, че през 1994 г. на наследниците на Д. И. Й., починал на 09.10.1952 г. била възстановена собствеността на три земеделски имота в землището на[населено място]. Към момента на смъртта му наследници били петте му деца – И., М., К., Г. и Г.. И. починал през 1989 г. Негови наследници са съпруга Е. и деца К. и Д.. През 1997 г. Е. сключила втори брак[населено място]. Е. починала през 2001 г. и оставила за наследници съпруг В. и деца К. и Д.. В. починал през 2003 г. и оставил за наследници деца Ж. и С.. Д. починал през 2003 г. и оставил за наследници съпруга П. и сестра К.. Съдът приел че предмет на делбата са имоти, които са били собственост на наследодателя към момента на откриване на наследството, но имуществото било прибавено към наследството след възстановяването на собствеността. Наследството на възстановените земеделски земи се подчинявало на общите правила за наследяване, затова в делбата следвало да вземат участие и Ж., С. и П., които заедно с касаторката К. са наследници на И.. Не била налице нормата на чл. 91а ЗН, тъй като в случая няма отказ от наследство. Не била приложима и разпоредбата на чл. 90а ЗН, тъй като нямало завещание. Хипотезата на чл. 9а ЗН също не била приложима, тъй като наследодателят Д. не е имал последваща съпруга. Частта на сина на наследодателя И. се наследявала от неговите деца К. и Д., както и от съпругата Е., като те получавали по 1/15 ид. ч. от неговите 1/5 ид. ч. По време на смъртта си Е. била в брак[населено място]. Като неин законен съпруг той наследявал 1/3 от нейните 1/15 ид. ч., или получил 1/45 ид. ч. След смъртта на В. неговата 1/45 ид. ч. била наследена от дъщерите Ж. и С., които получили по 1/90 ид. ч. След смъртта на внука на общия наследодател Д., неговите 4/45 ид. ч. /1/15 ид. ч. от баща му И. и 1/45 ид. ч. от майка му Е./ се наследявали от съпругата П. и от сестра му по равно, съгласно чл. 8 и чл. 9 ал. 2 ЗН. Затова, частта на касаторката К. била 12/90 ид. ч. от наследството.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран материалноправен въпрос кой е моментът към който се преценява кръгът на призованите да наследят тогава, когато в наследството се включват възстановени земеделски земи. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Няма противоречие с посоченото в изложението тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 по т. д. № 1/98 г. Въззивният съд е съобразил приетото в решението, че кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. Изключение от това правило са правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9а ЗН. При свързването на понятието „последващ съпруг” с момента на одържавяването се стига до извода, че разпоредбата на чл. 9а ЗН има действие само за имоти, индивидуалната собственост на наследодателя и не се прилага, когато се открива наследство на наследник на съпруга-собственик. Съдът е изложил съображения, че в случая не се касае до последващ съпруг на наследодателя. Както е прието и в решение № 916 от 12.01.1996 г. по гр. д. № 715/95 г на 5-членен с-в, последващ съпруг е този, който е сключил брак с наследодателя, след като имотите не са били негова собственост. Към момента на откриване на наследството, 09.10.1952 г., общият наследодател не е имал последваща съпруга, а наследници са били само петте му деца, затова нормата е неприложима и цитираното тълкувателно решение не се отнася за конкретния случай. В този смисъл е и решение № 1065 от 20.07.1999 г. по гр. д. № 1604/98 г. на ВКС IV ГО, според което със ЗИДЗН обнародвано в ДВ бр. 60 от 1992 г. се урежда наследяването на имущество, което е било одържавено и с реституционните закони собствеността върху него се възстановява. Фикцията “новооткрито наследство”, въведена с този закон, връща отношенията по повод наследяването към момента на откриване на наследството на лицето, от което имотът е бил одържавен, а оттам насетне се следва веригата от наследствено правоприемство, сякаш имотът не е бил одържавяван.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 15/10 г. на Окръжен съд[населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: