2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
С. 24.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 3 юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1430/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. М. М., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г с-в, № 7550 от 12.11.2013г. по в.гр.д. № 11838/2013г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 119 с-в, от 4.07.2013г. по гр.д. № 62397/2012г., с което са отхвърлени предявените от П. П. Т. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и вместо него с въззивното решение исковете са уважени.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от П. П. Т. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – намаляване на обема на работата, но работодателят не е доказал законосъобразността на извършения подбор по чл. 329 КТ. В закона не е установена писмена форма нито за действителност, нито за доказване на извършването на подбор, поради което това обстоятелство може да се доказва с всички доказателствени средства по ГПК, включително и със свидетелски показания съгласно приетото в ТР № 3/16.01.2012 г. ОСГК на ВКС. Протоколът за подбор като частен свидетелстващ документ, който не носи подпис на ищеца, не е достатъчно доказателство, че подборът е бил законосъобразно извършен по критериите на чл. 329 КТ, предвид изричното оспорване на констатациите в него. Оценката на ищеца и другите сравнявани служители е извършена по критерии съответстващи на чл. 329 КТ – квалификация и качество на изпълнение на работата, включващи множество подкритерии, които са относими към главните критерии, като ищецът е оценен по-ниско по подкритериите “ниво на изпълнение на възложената работа“, „справяне с възложените за изпълнение задачи и качество на извършената работа“ и „способност за вземане на решения, личностни качества и умение за работа в колектив“. Не е доказана обаче правилността на преценката по същество при прилагането на тези подкритерии спрямо сравняваните служители и по-специално спрямо ищеца. В тежест на ответника е да докаже, че действително ищецът е работил по-лошо отколкото предпочетените при подбора служители, които са останали на работа. За доказване на правилността на констатациите ответникът е ангажирал единствено показанията на свидетелката М. – началник отдел „Човешки ресурси“, която обаче няма впечатления от работата на ищеца и останалите сравнявани служители и поради това не установява никакви конкретни данни за качеството на работа на ищеца и за неговите професионални знания и умения, а свидетелства главно за процедурата по подбора. Свидетелските й показания имат доказателствена стойност относно това, че други лица са дали негативна оценка за работата на ищеца, но не и дали тази оценка е вярна.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по процесуалноправните въпроси: следва ли да се ограничават доказателствените средства при осъществяване на съдебния контрол при преценка на законосъбразността на подбора по чл. 329 КТ само до лицата, които имат лични впечатления от работата на сравняваните служители; следва ли писменият протокол за подбор, който е оспорен от ищеца, да бъде изключен от доказателствата по делото, когато обстоятелствата по създаването му се установяват от лице, което е присъствало на работата на комисията. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че поставените въпроси не са относими към решаващите мотиви на съда, определили изхода на делото. Както бе посочено по-горе въззивният съд е приел, че законосъобразността на подбора относно съответствието на оценките на работодателя за работата на оценяваните лица на действителните им качества, може да се доказва с всички доказателствени средства по ГПК, но в конкретния случай не е установено, че ищецът е работил по-лошо отколкото предпочетените при подбора служители. Свидетелката М. няма впечатления от работата на ищеца и останалите сравнявани служители и поради това не установява никакви данни за качеството на работа на ищеца и за неговите професионални знания и умения.
Съдебната практика по прилагането на чл. 329 КТ е уеднаквена с ТР № 3/16.01.2012г. ОСГК на ВКС, с което е прието, че при оспорване на обективирана в писмен документ оценка по критериите по чл. 329 КТ, истинността на отразените в него обстоятелства подлежи на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или чрез други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора лица. В. решение е постановено в съответствие с тази практика, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г с-в, № 7550 от 12.11.2013г. по в.гр.д. № 11838/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: