3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
С., 27.06.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 380/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗК [фирма] [населено място], приподписана от пълномощника адв. Б. В., срещу определението на Софийски градски съд, ГК, ІІ възз. с-в, № 17583 от 29.11.2011г. по ч.гр.д. № 11079/2011г., с което е оставена без уважение частната жалба на ЗК [фирма] срещу определението на Софийски районен съд, 49 с-в, от 16.02.2011г. по гр.д. № 43730/2010г. с което е прекратено производството по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Софийски районен съд е прекратил производството по делото по предявения от ЗК [фирма] против Главна дирекция на МВР „Досъдебно производство” иск, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК поради наличието на предявен иск от същия ищец срещу същия ответник със същото искане и на същото основание, с искова молба вх. № 10363/05.03.2010г. на СРС. На основание посочената разпоредба настоящото дело като по-късно заведено е прекратено.
В. съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд по същите съображения. Не е възприел доводите на частния жалбоподател, че неоснователно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата му за изменение на иска от такъв с правно основание чл. 76 ЗС в иск по чл. 108 ЗС. Приел е, че с молбата на ЗК [фирма] от 14.02.2011г. е предявен изцяло нов иск, който предполага както различно фактическо основание, така и различен петитум.
В изложението към частната жалба конкретен въпрос не е ясно формулиран, но такъв може да се изведе от съдържанието й. Частният жалбоподател счита, че въззивният съд е решил въпроса за предмета на исковете по чл. 76 ЗС и чл. 108 ЗС в противоречие със съдебната практика, която прилага. Изложил е съображения, че предмет и на двата иска е предаване на владението.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по поставеният въпрос, тъй като не се установява твърдяното противоречие в съдебната практика, нито са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обстоятелството, че в част от представените решения при разглеждане на иска по чл. 108 ЗС е коментирано предаването на владението, не означава, че само то е предмет на ревандикационния иск. Искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик. Предпоставка за уважаването му е на първо място наличието на право на собственост, а предметът му включва установителна част относно правото на собственост и осъдителна относно предаването на владението, така както това ясно е изразено в приложеното определение № 212 от 14.05.2009г. по ч.гр.д. № 73/2009г. ІІ г.о. ВКС. За разлика от ревандикационния иск владелческите искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС защитават фактическата власт, без оглед на принадлежността на правото на собственост. Поради това и исковата молба на ЗК [фирма] не съдържа твърдения относно правото на собственост, а само за насилствено отнемане на движими вещи, а искането е за връщане на фактическата власт върху същите. С молбата за изменение на иска в такъв с правно основание чл. 108 ЗС са въведени както нови фактически твърдения /за правото на собственост/, така и различен петитум, какъвто по силата на закона е този за ревандикация. Разпоредбите на чл. 76 ЗС и чл. 108 ЗС са ясни, прилагат се непротиворечиво /решение № 774 от 10.02.2011г. по гр.д. № 643/2009г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/ и въззивният съд ги е приложил в точния им смисъл.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение Софийски градски съд, ГК, ІІ възз. с-в, № 17583 от 29.11.2011г. по ч.гр.д. № 11079/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: