3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1062
С. 20.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 290/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. П. от гр. В. Т., подадена от пълномощника й адв. П. П., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 488 от 21.12.2011г. по в.гр.д. № 863/2011г., с което е потвърдено решението на Великотърновския районен съд, от 20.05.2011г. по гр.д. № 5052/2010г., с което е отхвърлен предявеният от Е. Н. П. против П. И. Г. иск по чл. 23, ал. 1 СК за установяване, че ищцата е едноличен собственик на придобития през време на брака между страните апартамент, подробно описан в решението.
Ответникът по касация П. И. Г. от гр. В. Т. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от Е. Н. П. иск по чл. 23, ал. 1 СК за установяване по отношение на ответника, че ищцата е едноличен собственик на придобития през време на брака между страните апартамент, въззивният съд е приел, че не е оборена презумпцията за съвместен принос в придобиването на процесния недвижим имот. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че апартаментът е придобит изцяло с лични средства на ищцата Е. Г., чрез пълна трансформация на нейни лични средства, дарени от майка й. Приел е също така, че участието на съпруга-ответник в сделката за процесния имот оборва дарственото намерение за даване на цялата парична сума от майката на жалбоподателката. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, който е приел, че на участващия като страна по договора за покупко-продажба съпруг не може да се откаже по силата на чл. 23, ал. 1 СК вещноправен придобивен ефект на сделката.
К. Е. Н. П. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по материалноправните въпроси „възможна ли е пълна трансформация на лични средства при закупуване на имот в семейна имуществена общност, когато другият съпруг е страна по сделката” и „дали вещноправен ефект е възможно да настъпи само от типичен договор за дарение, сключен в нот. форма”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси е от значение за решаването на делото, но не се решава противоречиво от съдилищата. Съдебната практика по този въпрос е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, с които е прието, че при придобиването на имота от съпрузи по време на брака им, ако и двамата съпрузи са участвали като страна по сделката и са изразили воля за придобиване на имуществото, те двамата придобиват имуществото в режим на съпружеска имуществена общност, независимо от произхода на вложените при покупката средства. Прието е, че дори вложените средства за придобиване на имуществото да са били лични на единия от съпрузите, то следва да се приеме, че той е предоставил половината от тях на другия съпруг на някакво основание, което е без значение за възникване на съпружеската имуществена общност и изключва трансформирането на лично имущество в имущество, придобито по време на брака между съпрузите в производство по иск с правно основание чл. 21 СК /отм./. В този смисъл например е решение № 848 от 26.11.2010г. по гр.д. № 153/2010г. І г.о. ВКС, с което е прието, че когато като страна в придобивната сделка са посочени двамата съпрузи, транслативният ефект на сделката настъпва в патримониума и на двамата съпрузи на основание чл. 21 ЗЗД, а не по силата на чл. 19, ал. 1 СК /отм./. Чл. 19, ал. 1 СК урежда само случаите, при които купувач е единият съпруг, но другият съпруг също има принос в придобиването на имота по смисъла на чл. 19, ал. 2 СК /отм./. Чл. 19, ал. 1 СК признава вещни права на неучаствалия в сделката съпруг като отклонение от общото правило на чл. 21 ЗЗД, но СК не съдържа разпоредба, по силата на която могат да бъдат отречени правата на съпруга-титуляр по акта за собственост, включително и когато имотът е закупен изцяло с лични средства на другия съпруг. В този случай следва да се приеме, че е извършено дарение от съпруга, дал средствата, поради което след прекратяване на брака този съпруг може да иска отмяна на дарението на основание чл. 105, ал. 1 СК /отм./, но не и да иска преобразуване на лично имущество на основание чл. 21 СК и поради това по-голям дял от имота. Вторият от поставените въпроси не е от значение за решаването на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 488 от 21.12.2011г. по в.гр.д. № 863/2011г.
ОСЪЖДА Е. Н. П., с ЕГН [ЕГН], от гр. В. Т. да заплати на П. И. Г., с ЕГН [ЕГН], от същия град сумата 350 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: