3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
С. 31.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 984/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. С. М., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г възз. с-в, № 2751 от 23.04.2012г. по в.гр.д. № 13877/2011г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 39 с-в, от 28.02.2011г. по гр.д. № 29317/2009г., с което е осъдено [фирма] да заплати на Мария Й. И., Т. Д. Р., Л. Д. Р. и Р. Й. В. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 5860,80 лв. обезщетение за ползване без основание на ливада, находяща се в кв. Б., съставляваща имот пл. № 66 по плана на [населено място], м. Национален филмов център.
Ответниците по касация Мария Й. И., Е. Т. З., Л. Д. Р. и Р. Й. В. в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения срещу [фирма] иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че ответникът ползва имота на ищците без да има основание за това. С влязло в сила решение по гр.д. № 1165/2001г. СРС 47 с-в, е уважен предявеният от ищците срещу [фирма] /сегашно наименование [фирма]/ иск с правно основание чл. 108 ЗС и ответникът е осъден да предаде имот с площ 3800 кв. м, съставляващ по сега действащия кадастрален план на [населено място] имот пл. № 66. Извършен е бил и въвод във владение. Ответникът не оспорва, че имотът на ищците е бил част от терена, който е бил отчужден за изграждане на киноцентъра в кв. Б., че граничи с имота на ответника, както и че понастоящем е поставена ограда. Видно от заключенията на съдебно-техническите експертизи към момента процесният имот е заграден със стабилна ограда и двукрила желязна порта, поставени от ответника, а изградената преди това ограда на ищците е премахната. С нотариална покана от 03.09.2008г. ищците са поискали ответникът да им заплаща обезщетение за имота, от чието ползване са лишени. Обезщетението за заградената от ответника част от имота с площ от 3 300 кв. м съдът е определил съобразно указанията, дадени с ППВС № 1/79г., т. 4, и въз основа на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на практиката на ВКС по въпросите „относно доказателствената тежест за фактите, от които се извличат изгодни правни последици” и „относно начина на определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД”. Прилага съдебна практика.
Изложението не съдържа конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно въпрос, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Такъв въпрос не би могъл да се изведе и от съдържанието му, в което са изложени оплаквания за процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. К. прави оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото, че ищците не са ангажирали безспорни доказателства за ползване на имота от ответника, че липсват доказателства по какъв начин е определена ползваната от ответника площ от 3300 кв.м. Относно материалната законосъобразност на решението се сочи, че неправилно обезщетението е определено само на базата на наема за процесния период, без да се отчете, че при съществуващото състояние на терена процесната част от имота не може да се отдаде под наем. Независимо от това, че не е формулиран ясно въпрос относно начина на определяне на обезщетението, следва да се отбележи, че въззивното решение е съобразено със задължителните указания, дадени в ППВС № 1/79г., както и с по-новата практика на ВКС – ТР № 7/02.11.2012г.ОСГК, постановено по прилагането на чл. 31, ал. 2 ЗС, която хипотеза е частен случай на общата забрана по чл. 59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. С второто от тях е прието, че размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващият имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г възз. с-в, № 2751 от 23.04.2012г. по в.гр.д. № 13877/2011г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], да заплати на Мария Й. И., Е. Т. З., Л. Д. Р. и Р. Й. В. сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: