4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
С. 25.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 72/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищцата А. Х. О. чрез пълномощника си адв. Ф. С. обжалва въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 378 от 10.10.2013г. по в.гр.д. № 356/2013г. в частта, с която отменено решението на Златоградския районен съд, № 69 от 14.06.2013г. по гр.д. № 10/2013г. в частта, с която искът по чл. 200 КТ е уважен за сумата над 32 0000 лв. до 40 000 лв. и с въззивното решение искът е отхвърлен в тази част.
Ответникът [фирма] [населено място] чрез пълномощника си адв. Б. П. обжалва въззивното решение в уважената част на иска.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи иска за сумата 32 0000 лв. и да го отхвърли за разликата до 40 000 лв. въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ за ангажиране отговорността на ответното дружество за претърпените неимуществени вреди от ищцата вследствие смъртта на сина й, настъпила при трудова злополука, но пострадалият работник е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ което налага намаляване на обезщетението с 20 %. Работодателят е допуснал нарушение на чл. 25 от Правилника за безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин, тъй като на работното място на пострадалия и свидетеля Шакиров те са работили при липса на видимост помежду им, както и на чл. 660 от същия правилник, тъй като старата минна изработка, където е станала злополуката не е ликвидирана по посочения начин чрез запълване със скала, изкуствено обрушена или преградена като се възпрепятства достъпът на хора до нея. За преграда е служил само вентилационният тръбопровод, като преминаването през тази преграда очевидно не е било невъзможно и достъпът на хора не е надлежно възпрепятстван. Работодателят не е изпълнил и визираното в чл.74 от Правилника задължение в опасното за движение на хора място, където е намерен пострадалият, да се поставят предупредителни и забранителни знаци. От своя страна пострадалият е допринесъл за злополуката като се е отклонил самоволно от работното място, установено съгласно дадените разпореждания на началник смяната и е намерен в старата изработка въпреки, че е инструктиран включително и непосредствено преди започване на работа за забраната за движение на хора в недействащи минни изработки съгласно чл. 74. Проникването на пострадалия в минната галерия, в която е загинал, не е обусловено от производствена необходимост и няма разпореждане от работодателя. Според съда тези нарушения на правилата за безопасност на труда са създали предпоставки за злополуката, поради което посочените действия на работника следва да се квалифицират като проявена от негова страна груба небрежност. Действително не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда съставлява „груба небрежност“, но в случая пострадалият е миньор с дългогодишен опит, отклонил се е от работното място своеволно, въпреки забраната се е установил на отработеното пространство при указано пътеходно отделение, находящо се на противоположната страна на въздухопровода и отработения блок, като е бил наясно, че е възможно внезапно отслояване на скални късове, което и е станало причина за смъртта му.
1. По касационната жалба на ищцата:
К. А. Х. О. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и за това налице ли е груба небрежност от страна на пострадалия работник Н. О., за да се намали обезщетението с 20%”. Представя съдебна практика по прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ.
ВКС намира, че поставеният материалноправен въпрос доколкото касае съдържанието на понятието „груба небрежност”, е от значение за решаването на делото. Не се констатира обаче твърдяното противоречие в съдебната практика. Така както е прието и в приложеното решение № 977/2010г. ІV г.о. ВКС, въззивният съд е приел, че грубата небрежност е субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за увреждането. Забраната за движение по изоставени изработки именно защото е възможно откъсване на скални маси, което да причини сериозни травматични увреждания или смърт, и безпричинното пренебрегване от пострадалия на тези правила за техническа безопасност е квалифицирано от съда като груба небрежност в съответствие с представената съдебна практика. Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
2. По касационната жалба на ответника:
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпросите „правилно ли е определен размерът на съпричиняването на вредите от страна на пострадалия работник при условията на чл. 201, ал. 2 КТ при положение, че забраната за движение на хора в недействащи минни изработки е абсолютна и влизането на пострадалия в минната галерия не е обусловено от производствена необходимост” и „определеният размер на съпричиняване от 20 % не е ли в противоречие с обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД”. Както е видно от така формулираните въпроси те касаят размера на присъденото обезщетение и размера на приспаднатото от пълното обезщетение съпричиняване чрез допусната груба небрежност. Въпросите са фактически, а не правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорът на въпроса за размера на съпричиняването е конкретен въпрос по всяко дело, в зависимост от събраните доказателства, поради което не може да се даде принципен отговор, приложим по всички подобни случаи.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 378 от 10.10.2013г. по в.гр.д. № 356/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: