2
определение по гр.д.№ 1149 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
[населено място],16.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 1149 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Б. срещу решение № 64 от 29.04.2010 г. по в.гр.д.№ 103 от 2010 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 36 от 15.01.2010 г. по гр.д.№ 590 от 2009 г. на Видинския районен съд за отхвърляне на предявения от П. А. Б. срещу Н. Н. Н. и А. Йоникова Н. иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградения от тях кухненски бокс с размери 2 на 3 м., непосредствено върху покривната плоча на лятната кухня на ищеца, находящи се в[населено място], ул.”П.Р.С.” № 3.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на решението се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението било постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Дали при незаконно строителство в сграда-етажна собственост се пречи на етажните собственици да упражняват в пълен обем правото си на собственост и 2. Кои обекти в сграда- етажна собственост са принадлежност към отделните жилища. Като практика на съдилищата, на която решението противоречало, са представени: решение № 7 от 24.02.2000 г. по гр.д.№ 1440 от 1999 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 364 от 19.04.2001 г. по гр.д.№ 1484 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение №0 1245 от 04.07.1994 г. по гр.д.№ 2149 от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 14727 от 03.12.2009 г. по адм.д.№ 8710 от 2009 г. на ВАС и Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС. Освен това, касаторът счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 04.06.2010 г. ответниците по жалбата Н. Н. Н. и А. Йоникова Н. оспорват същата.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на изграден от ответниците кухненски бокс, въззивният съд е приел, че терасата, върху която е изграден кухненският бокс, е част от етажа, собственост на ответниците и като такава е принадлежност към жилището на ответниците и че този кухненски бокс не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху първия етаж от сградата в пълен обем, нито препятства достъпа му до таванските помещения. Приел е, че в случая без значение е дали изграждането на кухненския бокс отговаря на изискванията на ЗУТ, при положение, че не е доказано той да пречи на ищеца.
Това решение не противоречи на актуалната и задължителна практика на ВКС по приложението на чл.109 от ЗС /решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК като например решение № 324 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 1320 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 493 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 719 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./, според която за уважаване на иск с правно основание чл.109 от ЗС ищецът следва да докаже не само, че даден строеж е незаконен, но и че той му пречи да упражнява правото си на собственост. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай по въпроса за предпоставките за уважаване на иск правно основание чл.109 от ЗС има многобройна съдебна практика, от постановяването на която не са настъпили такива промени в законодателството или в обществените отношения, които да налагат промяната на тази практика.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на П. А. Б. срещу решение № 64 от 29.04.2010 г. по в.гр.д.№ 103 от 2010 г. на Видинския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.