4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
С. 04.06.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 126/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. С. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Д. П., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 862 от 28.05.2012г. по в.гр.д. № 886/2010г., с което е отменено решението на Софийски градски съд, І г.о., 4 с-в, от 05.03.2010г. по гр.д. № 3363/2008г., и вместо него с въззивното решение е осъден З. Г. С. да заплати на [фирма] [населено място] на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 4 З. по акт за начет сумата 423 227,27 лв. ведно със законната лихва и разноски по делото.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в подадения от пълномощника му юрисконсулт Я. Я. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от [фирма] против З. Г. С. иск с правно основание чл. 21, ал. 1 и ал. 4 З. по акт за начет от 03.07.2007г., въззивният съд е приел, че актът за начет е съставен при спазване на законовите изисквания относно компетентността на съставителя, формата на съставяне и документирането на отразените в него обстоятелства, поради което и на основание чл. 301, ал. 1 ГПК /отм./ същият се ползва с материална доказателствена сила относно установените в него обстоятелства. Ответникът, чиято е доказателствената тежест да обори констатациите на акта за начет, не е ангажирал доказателства, установяващи нещо различно от посоченото в акта. От фактическа страна съдът е приел, че за периода от 01.04.2006г. до 31.12.2006г. в дружеството са определяни и изплащани дневни пари за командировка на кабинния състав въз основа на заповед № 465/03.05.2006г. на ответника С. като изп. директор, без да се вземат предвид броя на полетите, извършени от дадено лице. На база на изготвените въз основа на посочената заповед ведомости, на пилотите са изплащани дневни пари на второ число на месеца за сумите, дължими за предходния месец, без пилотите да са взели участие в полети, без да са били командировани за изпълнение на полетна задача /задание/. Сумата, дължаща се за командировки за пилотите за периода 01.04.2006г. – 31.12.2006г. на база реално изпълнените полети е в размер на 838 123,33 евро, равностойни на 1 639 266,76 лв., а разликата между тази сума и изплатените пари за командировъчни на кабинен състав за същия период, без да са осъществени такива командировки, съответно изпълнен такъв брой полети, е 216 392,67 евро, равностойни на 423 227,27 лв. Съгласно посочената по-горе заповед № 465/03.05.2006г. на ответника С. като изп. директор, се е променил редът за изплащане на командировъчните пари на пилотите, като същите са изплащани на месечна база. С това са нарушени чл. 15, ал. 1, чл. 31 и чл. 37, ал. 1 НСКСЧ, съгласно която наредба дневни пари се изплащат за покриване на разходите за командированите лица в чужбина, а персоналът на въздухоплавателни средства получава командировъчни пари за времето на изпълнение на международни рейсове, като това време се отчита съобразно фактическия престой в страните.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът З. Г. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото и решаването им в противоречие на съдебната практика на въпросите: „въз основа на какви счетоводни документи /първични или вторични/ е съставен актът за начет”, „може ли определянето на вредата да се основе на извадка, представляваща непълен финансов отчетен период”, „може ли отговорността на отчетника да се ангажира когато той не е имал възможност да упражнява контрол”, „оборена ли е материалната доказателствена сила на установените в акта за начет обстоятелства”. По първите три въпроса посочва съдебна практика от периода 1954 – 1966г., но не прилага съдебните решения.
Въпросът въз основа на какви счетоводни документи /първични или вторични/ е съставен актът за начет е поставен във връзка с твърдението на касатора, че актът за начет е съставен само въз основа на вторични счетоводни документи. Като е изяснил с помощта на експертизата реквизитите на полетното задание, въззивният съд е дал законосъобразен отговор на въпроса за характера на този документ. Полетното задание като документ, който регистрира за първи път информация, породена от определено събитие, и съдържащ необходимите реквизити на счетоводен документ, съставлява първичен счетоводен документ. Не се установява твърдяното противоречие в съдебната практика, нито въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Вторият въпрос съдържа твърдение, че е проверяван непълен финансов отчетен период. Проверяваният период съответства на периода на действие на процесната заповед № 465/03.05.2006г. за начина на изплащане на командировъчните – от 01.04.2006г. до края на финансовата година – 31.12.2006г.
Въпросът дали отговорността на отчетника може да се ангажира когато той не е имал възможност да упражнява контрол, също съдържа твърдение на касатора, което не съответства на данните по делото. От заключението на изслушаната във въззивното производство експертиза е установено, че сумите за дневни пари за командировки в чужбина са изплатени съгласно размерите за календарен месец, определени в заповед № 465/03.05.2006г. на касатора. Експертизата потвърждава констатациите в акта за начет, че точното изпълнение на заповедта, а не други причини, за които не е упражнен контрол от изп. директор, са причинили вредата. Дали в конкретния случай е оборена материалната доказателствена сила на установените в акта за начет обстоятелства не е правен въпрос, а фактически. Правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 862 от 28.05.2012г. по в.гр.д. № 886/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: