3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
С. 20.04.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 192/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника юрисконсулт И. Т., срещу въззивното определение на Варненския окръжен съд, ГО, № 492 от 24.02.2012г. по ч.гр.д. № 499/2012г., с което е потвърдено определението на Варненския районен съд, ГО, 25 с-в, от 25.01.2012г. по гр.д. № 9663/2011г., с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 302/11г. на В..
Ответницата В. С. Х. от [населено място] в представения писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Варненския районен е спрял производството по делото, което е с предмет претенция за присъждане на суми за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение въз основа на споразумение от 30.05.2008г. между синдикатите и ръководството на предприятието, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 302/11г. на В., което е с предмет действителността на сключен на 03.07.2008г. К..
В. съд е потвърдил първоинстанционното определение като е приел, че спора относно действителността на втория К., който дерогира действието на предходния, включително и на споразумението от 30.05.2008г., има преюдициално значение за решаването на настоящото дело. Евентуалната недействителност на К. има отношение към въпроса за действителността на споразумението, на което се позовава ищцата, доколкото предмет на изследване е и спорният между страните въпрос дали процесното споразумение има самостоятелен характер или е част от стария К..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос „може ли да се приеме за преюдициален спор, който не е предмет на исковата молба като основание за претенцията”, и материалноправния въпрос „следва ли споразумение, сключено между синдикатите и работодател и регистрирано към К., след изтичане на срока на същия К. да бъде отменено с изричен акт /договор или споразумение/”.
ВКС намира, че по поставения процесуалноправен въпрос не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не е непълна, неясна или противоречива, за да се налага създаване на съдебна практика по прилагането й или същата да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия. Спирането на производството на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е обусловено от наличието такава връзка между две дела, при която решаването на едното е от значение за изхода на спора по другото. Тази връзка на обусловеност поради включване в предмета на едното дело на въпрос, който е преюдициален по другото дело, не е свързана винаги със заявените от ищеца фактически или правни основания. Същественото е наличието на посочената връзка на преюдициалност. Въпросът за действието на К. е свързан с действието на отмененото с него споразумение, на което е основана исковата претенция. Изложените от частния жалбоподател съображения по прилагането на чл. 54, ал. 2 КТ са по съществото на спора.
Поставеният материалноправен въпрос не е от значение за решаването на въпроса за спиране на производството по делото, а за решаване на спора по същество.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение Варненския окръжен съд, ГО, № 492 от 24.02.2012г. по ч.гр.д. № 499/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: