3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
С. 30.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 84/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], приподписана от пълномощника гл. юрисконсулт М. С., срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд, № 171 от 19.07.2012г. по в.гр.д. № 274/2012г., с което е потвърдено решението на Видинския районен съд, № 144 от 28.03.2012г. по гр.д. № 2891/2011г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против В. В. А. и М. В. С. иск за заплащане солидарно на сумата 14 582,67 лв. от липси.
Ответниците по касация В. В. А. и М. В. С. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от [фирма] против В. В. А. и М. В. С. иск за заплащане солидарно на сумата 14 582,67 лв., съставляваща липси на въглища от склад „В.”, въззивният съд е приел, че липсата на стоково-материални ценности се дължи на естествените фири при съхранението на въглищата. Този извод съдът е направил въз основа на заключението на съдебно-икономическа експертиза, извършила проверка на място и по счетоводни документи, която е констатирала, че въглищата дават фири които не са приспаднати при извършената инвентаризация. Съгласно Таблица № 11 от Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, размерът на пределните фири за всички кафяви въглища, съхранявани и продавани на склад, е 2,9 %. При доставени през ревизирания период 2102,28 тона въглища, максимално допустимият размер на пределните фири е 60,96612 тона. По този начин установената липса на 48,287 тона е в рамките на допустимия размер на естествените фири.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по материалноправните въпроси „за приложението на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ” и „за приложението на Наредба № 13а-10403 по отношение фирите от битоминозни въглища”; и по процесуалноправните въпроси „длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата и доводите на страните и да изложи мотиви за приетите от него фактически и правни изводи и може ли да не излага такива мотиви като препрати към първоинстанционния съдебен акт когато като основание за въззивно обжалване се сочи необоснованост” и „какво трябва да е съдържанието на доклада на съда по чл. 146 ГПК, представлява ли процесуално нарушение липсата на указания на първата инстанция относно тежестта на доказване при иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и дали въззивният съд трябва да приложи разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че конкретен материалноправен въпрос не е поставен. Формулировката „за приложението на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и за приложението на Наредба № 13а-10403” не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. М. или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. К. е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Съгласно посоченото ТР въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
П. въпроси са от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие на въззивното решение със съдебната практика. Наред с препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, въззивният съд е изложил собствени мотиви по приетата от него фактическа обстановка и правни изводи, част от които са възпроизведени по-горе. По въпроса за съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК относно доказателствената тежест, с определението в с.з. на 22.03.2012г. първоинстанционният съд правилно е определил и указал на ищеца /касатор/ доказателствената тежест, а именно че следва да докаже наличието на липси. Поради действието на презумпция за виновност на материалноотговорните лица при липси, в тежест на ответниците въззивният съд е възложил доказателствената тежест, че не са причинили щетата, или че не е причинена виновно. По този въпрос въззивното решение е постановено в съответствие със съдебната практика, изразена в множество решения, част от които са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 380/02.06.2010г. по гр.д. № 758/2009г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 123/30.05.2011г. по гр.д. № 890/2010г. ІІІ г.о. ВКС. К. не е мотивирал наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото и ВКС намира, че с постановените по чл. 290 ГПК решения на ВКС съдебна практика е уеднаквена.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд, № 171 от 19.07.2012г. по в.гр.д. № 274/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: