3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1070/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 243
гр. София, 17.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1070 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Щ. Ч. – М. и С. С. М. срещу решение № 544 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 297/09 г. на Окръжен съд[населено място] в частта, в която е оставено в сила решение № 2283 от 08.07.2008 г. по гр. д. № 7843/07 г. Районен съд[населено място]. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация К. Т. Й., Й. Н. Й. и М. Т. Б. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Т. М. е предявила срещу К. Й. и Й. Й. иск за собственост на изба и вход за изба, както и за заплащане на обезщетение за ползуването им. Предявен е и отрицателен установителен иск срещу К. Й. и М. Б., че не са собственици на незастроена част от ПИ с площ 150 кв. м. Като ищец по исковете пред въззивния съд е конституиран и С. М., съпруг на Т. М..
С решение № 2283 от 08.07.2008 г. по гр. д. № 7843/07 г. Районен съд[населено място] е отхвърлил предявения от К. М. иск за предаване на владението върху изба и вход за изба с площ 40.04 кв. м., както и за реална част с площ 150 кв. м. от парцел І-1 в кв. 239 по плана на[населено място] включен в имот с идентификатор 10135.52.527 по КК на 12 район на[населено място]. Отхвърлил е иска за заплащане на 6 000 лв. обезщетение за ползуване без основание на избата и дворното място. С допълнително решение № 3629 от 23.12.2008 г. съдът е признал за установено по отношение на К. М., че К. Й., Й. Й. и М. Б. не са собственици на реална част с площ от 112.21 кв. м. от ПИ 10135.52.527 по КК на 12 район на[населено място], като е отхвърлил иска за разликата над 112.21 кв. м. до 150 кв. м. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 2283 от 08.07.2008 г., както и допълнително решение № 3629 от 23.12.2008 г. в частта, в която е признато по отношение на К. М., че ответниците не са собственици на реална част с площ от 112.21 кв. м. от ПИ 10135.52.527 по КК на 12 район на[населено място]. Въззивният съд приел, че магазинно помещение застроено на 101.13 кв. м., изба от 93.50 куб. м. и дворно място от 80 кв. м. било одържавено по ПМС № 60/75 г. от П. Залогов. През 1992 г. Т. М. закупила от майка си ? ид. ч. от магазин със склад, фурна с магазин, склад, изба и вход за изба, както и ? ид. ч. от дворно място, цялото с площ 358 кв. м. , а по завещание от баба си придобила и останалите ? ид. ч.. При продажбата Т. М. била в брак със С. М.. През 1981 г. С. Залогова продала на В. Т. дворно място от 244 кв. м., парцел ІІІ-3 от кв. 235 по плана на[населено място], заедно с намиращата се в него жилищна сграда. През 2003 г. В. и Т. Т. дарили на дъщерите си К. и М. по ? ид. ч. от дворно място с построените в него две жилищни сгради: на К. Й. жилище с площ 100 кв. м., както и избено помещение разположено под магазина, а на М. Б. жилище с площ 80 кв. м. Според техническа експертиза, помещенията изба и вход за изба с обща площ 21.50 кв. м. били част от имота който бил отчужден с ПМС № 60/75 г. Помещенията с площ 8 кв. м. не били част от отчуждения имот. Съдът приел, че имотът бил възстановен на наследниците на Залогов на 09.01.1992 г. на основание ЗВСВНМРСА. Ищците не доказали че праводателите им са собственици въз основа на наследяване, тъй като не били представени доказателства за смъртта и наследниците на Залогов. Не било представено и завещанието въз основа на което бил изготвен нотариалния акт за собственост на ? ид. ч., за това искът основателно бил отхвърлен. С оглед акцесорността на иска по чл. 59 ЗЗД, той също основателно бил отхвърлен. По отрицателния установителен иск за собственост по отношение на част от недвижимия имот съдът приел че съгласно влезлия в сила регулационен план, претендираната площ била част от улица. Имотът бил общинска собственост затова искът следвало да бъде уважен. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпросите могат ли да се водят собственически искове по отношение на целия имот от съсобственик, притежаващ идеална част от имота; ако съдът е приел че е налице оспорване на документ, следва ли изрично да посочи какъв е изходът от оспорването; допустимо ли е при обективно съединени искове различно и взаимно изключващо се приемане на резултат от оспорване на документ при разглеждане на различните искове, т. е. приемане на различна фактическа обстановка; допустимо ли е съдът да не се произнесе по допускането на част от доказателствените искания /за свидетели които да установят владение/, или да не обсъжда прието по делото доказателство. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Различният отговор на въпроса дали искът следва да бъде предявен от единия съпруг, или и от двамата, не влияе на правилността на решението на въззивния съд, доколкото решаването на същия не е обусловило изхода на делото, затова не е съществен по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. С оглед на изложеното, няма основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие с тълкувателно решение № 91 от 01.10.1974 г. по гр. д. № 63/74 г. на ОСГК ВС.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Обобщено, в решения № 1245 от 12.11.2008 г. по гр. д. № 5742/07 г. на ВКС V ГО, № 1711 от 14.12.2000 г. по гр. д. № 293/00 г. на ВКС IV ГО, № 525 от 20.07.2009 г. по гр. д. № 918/2008 г. на ВКС IV ГО, № 311 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 6477/07 г. на ВКС І ГО и № 1314 от 17.02.2009 г. по гр. д. № 5655/07 г. на ВКС ІІ ГО е прието, че защитата на правото на собственост чрез иск за предаване на владението е действие на обикновено управление и може да бъде упражнено по отношение на трети лица от всеки съсобственик за цялата вещ, както и че съсобственикът е легитимиран да предяви иск за собственост за целия имот. С оглед изложеното по-горе, че първият формулиран въпрос не е съществен за спора, решенията не са основание за допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивното решение не противоречи на приетото в решение № 111 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 304/08 г. на ВКС II ГО. Правото на собственост на ищците е било оспорено от ответниците, като ответниците противопоставили свои собствени права. Затова и съдът не е открил производство по оспорване на документ, а с решението си е извършил преценка на правата на собственост на страните. Както е прието и в цитираното в изложението решение, ако съдът е бил длъжен да се произнесе изрично в диспозитива на решенето по направеното искане, а същият не е сторил това, този порок на решението би могъл да бъде отстранен по предвидения в процесуалния закон ред – чрез допълване на решението или чрез поправка на очевидна фактическа грешка, в зависимост от това дали искането изобщо не е разгледано или е разгледано само в мотивите към решението, а не и по пътя на обжалването. Няма данни решение от 07.02.2006 г. по гр. д. № 377/04 г. на ОС[населено място] да е влязло в сила, затова не е основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Решение № 347 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 551/08 г. на Апелативен съд гр. В. Търново също не обосновава допустимостта на касационното обжалване, тъй като с решение на ВКС то е обезсилено. Що се отнася до решение № 817 от 26.05.2008 г. по гр. д. № 1061/08 на ОС[населено място], същото няма отношение към спора, тъй като разглежда въпроси за приложението на чл. 76 ЗН.
С оглед на изложеното, касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 544 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 297/09 г. на Окръжен съд[населено място] в обжалваната му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: