4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
С. 28.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 56/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. П. от [населено място], притежаващ юридическа правоспособност, против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1157 от 15.07.2011г. по в.гр.д. № 1638/2011г. /допълнено с решение № 1288 от 05.10.2011г./, в частта с която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, ГО, ІІІ брачен състав, № 1580 от 27.04.2011г. по гр.д. № 355/2010г. в частта, с която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи; предоставено е упражняването на родителските права върху детето П. на майката Г. Г. П.; осъден е П. С. П. да заплаща на малолетното дете по 100 лв. месечна издръжка, изменено е първоинстанционното решение в частта относно определения режим на лични отношения на бащата с детето като същият е разширен.
Ответницата по касация Г. Г. П. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът П. П. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по няколко въпроса:
– длъжен ли е въззивният съд да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и да извърши действията по чл. 140 и 146 ГПК преди да се произнесе по допускането и събирането на доказателства и искания, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради нарушения на съдопроизводствените правила, както и произнасяне по нови доказателства, представени с въззивната жалба при прилагането на чл. 267 ГПК, в това число и по изменение на привременната мярка при прилагането на чл. 268 ГПК. За установяване на противоречива съдебна практика по този въпрос прилага определение на Районен съд [населено място] от 17.11.2008г. по гр.д. № 439/2008г. и решение № 700 от 06.12.2010г. по гр.д. № 304/2010г. ІІІ г.о. на ВКС.
– допустимо ли е предоставянето на родителските права на един от родителите на малолетно дете, когато не са изследвани и обсъдени задълбочено всички обстоятелства при двамата родители и близките им, съгласно чл. 59, ал. 4 СК и незаконосъобразно не са направени доклади и не са допуснати доказателства за социалното и здравословно състояние на детето.
– допустимо ли е въззивният съд съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето да не уведоми дирекция социално подпомагане и териториалните им поделения за конституиране, проучване и изготвяне на социално становище и съгласно чл. 59, ал. 6 СК да не изслуша родителя преди да даде ход по същество.
– режима на лични отношения следва ли да бъде тълкуван и прилаган от съдилищата буквално и граматически или ограничително при положение, че се касае до права и интереси на родител и дете.
– от кога следва да влезе в сила решението по отношение на размера на дължимата издръжка при положение, че са постановени привременни мерки относно издръжката. Счита, че окончателният размер на издръжката следва да е от момента на влизане на решението в сила.
– Семейният кодекс от 2009г. освобождава ли родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права, от задължение за издръжка на ненавършили пълнолетие деца, съгласно разпоредбата на чл. 143 СК.
По поставения процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивният съд и правомощията му по чл. 266 и чл. 267 ГПК не се констатира твърдяното противоречие в съдебната практика. С приложеното, постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 700 от 06.12.2010г. по гр.д. № 304/2010г. ІІІ г.о. на ВКС е дадено тълкуване на закона по въпросите за съдържанието на доклада на съда по чл. 146 ГПК и последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във вр. чл. 266 ГПК, както и преклудирана ли е възможността да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 и 266, ал. 2 ГПК. Прието е, че когато липсват указания процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да го извърши. В настоящия случай въззивният съд е отказал да допусне искани от касатора доказателства не поради несвоевременното им заявяване, а поради други съображения – неотносимост към спора; безспорно установено обстоятелството за специфични нужди на детето след претърпения инцидент; неконкретизирано искане. Единствено относно искането за допускане до разпит на нови свидетели съдът е приел, че не е налице нито една от предпоставките на чл. 266 ГПК – след изслушване на свидетелите в с.з. на 06.04.2011г. касаторът е заявил, че няма други доказателствени искания.
Вторият и третият въпрос не са въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По същество те съставляват оплаквания за необоснованост на съдебния акт – не са изследвани и обсъдени задълбочено всички обстоятелства при двамата родители и близките им, не са направени доклади и не са допуснати доказателства за социалното и здравословно състояние на детето. М. или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Въпреки това следва да се отбележи, че в първоинстанционното производство е приет социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” – П., а относно здравословното състояние на детето, условията за отглеждане на детето при всеки от родителите и всички останали относими към въпроса за предоставяне упражняването на родителските права върху детето обстоятелствата, са приети многобройни доказателства, няколко обширни становища и писмени бележки на касатора, които изясняват напълно и всестранно правнорелевантните за решаването на спора факти и обстоятелства.
В. решение е съобразено със задължителните указания, дадени на съдилищата с ППВС № 1/74г. относно предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите. Съдът е съобразил добрите родителски и възпитателските качества на двамата родители, добрите условия за отглеждане на детето при всеки от тях, грижите и отношението на родителите към детето, както и привързаността на детето към всеки от тях, и в съответствие с посоченото постановление е изходил преди всичко от интересите на детето като е прие, че с оглед ниската му възраст /към този момент ненавършени три години/ грижите на майката са незаменими. Приел е освен това, че майката има финансови възможности и подкрепата на близките си да се грижи за детето, досега то не се е отделяло от майката, и не е в негов интерес да променя средата в която живее.
По материалноправните въпроси относно началния момент на дължимата издръжка при положение, че са постановени привременни мерки относно издръжката и относно начина на определянето й, касаторът не сочи противоречива съдебна практика, нито обосновава наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно приетото в т.4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Произнасянето на ВКС по поставените въпроси не би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, законите не са непълни, неясни или противоречиви за да е необходимо създаване на съдебна практика по прилагането им. Постановяването на привременна мярка относно издръжката на детето е неотносимо към началната дата на присъждане на окончателната издръжка. Привременните мерки не се ползват със сила на пресъдено нещо и имат действие до постановяване на окончателно решение. Относно дължимата издръжка съдът е съобразил дадените с ППВС № 5/1970г. указания. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. В тази насока въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд за получаваните доходи от двамата родители, като от задължението на майката се приспаднат ежедневните грижи, които полага за отглеждането на детето.
По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1157 от 15.07.2011г. по в.гр.д. № 1638/2011г., допълнено с решение № 1288 от 05.10.2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: