3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1160
София 26.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 923/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Р. М. от с. С., община с. Г., подадена от пълномощника му адв. З. Е., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 2 с-в, № 641 от 10.06.2009г. по в.гр.д. № 87/2009г., с което е оставено в сила решението на Благоевградския окръжен съд № 61 от 26.05.2008г. по гр.д. № 87/2006г., с което е осъден И. Р. М. да заплати на П. С. Б. сумата 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нанесена средна телесна повреда на 09.11.2005г. Предмет на жалбата е решението в частта, с която е присъдена сумата над 3 000 лв. до 8 000 лв.
Ответникът по жалбата П. С. Б. от гр. Я. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустима.
Не са налице обаче основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следните съображения:
В изложението жалбоподателят не е формулирал ясно материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, но от съдържанието му може да се изведе материалноправният въпрос за размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, който според касатора е решен в противоречие със съдебната практика. Прилага съдебни решения и излага доводи, че определеното по настоящото дело обезщетение не отговаря по размер на обезщетенията, присъдени по приложените дела. Освен това излага съображения, че постановяването на въззивното решение в нарушение на материалния и процесуалния закон има съществено значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените критерии за селекция на касационните жалби поради следните съображения:
На приложените решения липсва отбелязване, че са влезли в сила, а само влезлите в сила решения формират съдебната практика – ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. По същественото обаче е, че различните размери на присъдени обезщетения за вреди от непозволено увреждане не винаги сочат на противоречива съдебна практика, тъй като този размер е обусловен от конкретни за всеки отделен случай факти и обстоятелства, чиято преценка не е основание за допускане на касационно обжалване. По прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са постановени ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г., които са задължителни за съдилищата, и въззивното решение трябва да се преценява съобразно тях. В посочените Постановления на пленума са дадени указания на съдилищата относно критериите при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане, които са съобразени при постановяване на обжалваното въззивно решение, като са взети предвид всички относими към определяне на размера на обезщетението обстоятелства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 2 с-в, № 641 от 10.06.2009г. по в.гр.д. № 87/2009г.
ОСЪЖДА И. Р. М. от с. Скребатно, община с. Г. да заплати на П. С. Б. от гр. Я. сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: