2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1325
С. 26.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 738/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Ж. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Г. Ц., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-А възз. с-в, от 19.03.2012г. по в.гр.д. № 1226/2011., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 63 с-в, от 11.11.2010г. по гр.д. № 39433/2008г., с което са уважени предявените от К. Д. Ж. против Министерство на земеделието и храните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, и вместо него с въззивното решение исковете са отхвърлени.
Ответникът Министерство на земеделието и храните не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от К. Д. Ж. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ въззивният съд е приел, че страни в правоотношението са ищецът /директор на И./ и изпълнителната агенция. Материалната легитимация на страните по спорното правоотношение предопределя и процесуалната им легитимация, поради което надлежен ответник по настоящия трудов спор следва да бъде И., а не Министерството на земеделието и храните или министърът. Поради това исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ срещу Министерството на земеделието и храните, като предявени срещу ненадлежен ответник, са отхвърлени като неоснователни.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът К. Ж. поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по материалноправния въпрос „кой е надлежният ответник по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ в хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ” и по процесуалноправния въпрос „следва ли да се приеме, че искът е процесуално допустим, ако е заведен срещу горестоящия орган”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че поставените въпроси са от значение за решаването на делото, но по първия въпрос не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Противоречивото му решаване е отстранено с Тълкувателно решение № 1/30.03.2012г. по т.д. № 1/10г. ОСГК на ВКС, с което е прието, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. първо КТ е работодателят, а не по-горестоящият спрямо него орган. В този смисъл е и изразеното от въззивния съд становище.
По втория въпрос относно допустимостта на производството в случаи, когато искът е заведен срещу горестоящия орган, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради постановяване на въззивното решение в противоречие с посоченото по-горе ТР № 1/2012г., с което е прието, че ако при проверката на процесуалната легитимация на страните се констатира, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник.
Съгласно чл. 359 КТ касаторът е освободен от внасяне на държавна такса.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-А възз. с-в, от 19.03.2012г. по в.гр.д. № 1226/2011.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: