О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр.София, 21.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 112/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на служебно назначения по реда на ЗПП процесуален представител на С. Н. У. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 482 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 597/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на П. районен съд по гр.д.№ 199/ 2009 г., като по този начин по предявения от Н. С. Ф. против касатора иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД е развален до размер 1/3 ид.ч. договорът, сключен с нотариален акт № 103, т.VІ, н.д.№ 2135/ 1997 г. на П. районен съдия, с който С. М. Б. прехвърля на С. Н. У. собствените си 4/6 ид.ч. от недвижим имот – ? ид.ч. от жилищна сграда от 144 кв.м., масивен гараж от 21 кв.м., лятна кухня от 21 кв.м. и ? ид.ч. от дворното място, в което сградите са построени, цялото с площ 364 кв.м., за което място е отреден УПИ І-3593 от кв.195 по плана на[населено място].
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие[населено място] решение № 96/ 1966 г. на ОСГК на ВС и решение № 1169 – 86 г. на ІІ г.о. на ВКС, по въпроса има ли основание за разваляне на договор за издръжка и гледане поради неизпълнение, ако прехвърлителя-кредитор е създавал пречки за изпълнение на договора. Освен това поддържа, че призоваването на касатора за първоинстанционното и въззивното производство е било извършено в нарушение на правилата на ГПК. На посочените основания моли касационното основание да бъде допуснато.
Ответникът по касация Н. С. Ф. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, който може да е основание за допускане на обжалването, трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на този въпрос, а съдът няма право да се произнася по непосочен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос, освен в хипотезите на нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
В конкретния случай касаторът е формулирал само един въпрос – доколко може да бъде развален договор за издръжка и гледане, ако прехвърлителят е създал пречки за изпълнението му пред длъжника. Този въпрос не обуславя въззивното решение, защото от фактическа страна въззивният съд не е приел за установено прехвърлителят по договора – С. Б. – да е създавал пречки пред изпълнението му. Напротив, по делото е установено, че приобретателят не е живял в имота – обект на сделката заедно с прехвърлителя и не е виждал праводателя си от години. Направен е извод, че е налице пълно виновно неизпълнение на договорните задължения на приобретателя, а не че има неизпълнение поради създадени от кредитора – прехвърлител пречки. Евентуалните мотиви на съда, че дори и ако кредиторът е отказал да приеме изпълнението, длъжникът е трябвало да трансформира задължението в парично, за да се освободи от последиците от забавата си, са в унисон с утвърдената практика (включително с цитираното от касатора Тълкувателно решение № 96/ 1966 г. на ОСГК на ВКС).
Що се касае до доводите на касатора, че призоваването му като ответник е станало в нарушение на правилата по чл.47 от ГПК, то това са твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Тези твърдения не подлежат на разглеждане в производството по чл.288 от ГПК. Евентуалното наличие на процесуални нарушения е предвидено от законодателя като основание по чл.281 т.3 от ГПК, но не и като основание по чл.280 ал.1 от ГПК.
Поради това съдът приема, че не са налице основания за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 482 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 597/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: