3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София 24.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1349/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”[населено място], подадена от мл. юрисконсулт П. Т., срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, № 59 от 09.04.2010г. по в.гр.д. № 282/2009г., с което е отменено решението на Великотърновския окръжен съд, № 38 от 17.03.2009г. по гр.д. № 770/2008г., и с въззивното решение е отхвърлен предявеният от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” против Д. П. С. иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
Ответникът по касация Д. П. С. от[населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
За да отхвърли иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ въззивният съд е приел, че е констатирана липса на стоково-материални ценности, установено е и неизпълнение на определени трудови задължения от страна на ответника, но няма причинна връзка между тези нарушения и щетата. Приел е, че в тежест на ищеца в производството по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е да докаже факта на настъпване на липсата, нейния размер, момента на настъпването й, както и обстоятелството, че именно при работата на ответника по делото е настъпила липсата на имуществото, което е заведено на отчетника. Вината и причинната връзка се предполагат и оборването им е в тежест на ответника. След подробен анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че установеното със заповедта за уволнение неизпълнение на трудови задължения не е в причинна връзка с настъпването на вредата.
Жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправните въпроси за доказателствената тежест по иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и относно възможността за допускане на доказателства във въззивното производство /чл. 266 ГПК/, които според него са решени в противоречие със съдебната практика. Прилага решение № 801/2000г. ІІІ г.о. ВКС, с което е прието, че характерно за липсата е неустановеният й произход, че вината на отчетника се предполага и в негова тежест е да докаже, че не е причинил щетата.
ВКС намира, че поставените въпроси са от значение за решаването на делото, но не се констатира противоречивото им решаване от съдилищата.
По въпроса за доказателствената тежест по иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е налице трайно установена практика, включително и постановена от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, която е съобразена от въззивния съд. Така например с решение № 380/2009г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 56/2010г. ІІІ г.о. ВКС – и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК по процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест в производството по иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, е прието, че в тежест на работодателя-ищец е да установи наличието на липса, а в тежест на работника/служителя МОЛ е да опровергае презумпцията, че същата е причинена от него и по негова вина. Приложеното към касационната жалба решение на ВКС е в същия смисъл. Въззивният съд е решил въпроса за разпределяне на доказателствената тежест в съответствие със съдебната практика. Поради липса на твърдяното противоречие касационно обжалване по този въпрос не следва да се допусне.
По втория процесуалноправен въпрос жалбоподателят не прилага съдебна практика за установяване на противоречие в прилагането на чл. 266 ГПК. Въззивният съд е допуснал поискани от въззивника Д. П. доказателства с мотиви, че първоинстанционният съд неоснователно е отказал събирането им. Изложените от съда мотиви сочат на хипотезата на чл. 266, ал. 2 ГПК – във въззивното производство страните могат да сочат нови доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Разпоредбата е приложена според точния й смисъл, не се установява противоречивото й прилагане, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, № 59 от 09.04.2010г. по в.гр.д. № 282/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: