3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
С. 28.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 7311/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. К. [населено място], подадена от пълномощника му адв. Е. В., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ В с-в, от 01.08.2013г. по в.гр.д. № 1450/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд,58 с-в, № 290 от 07.12.2012г. по гр.д. № 44326/2012г., с което са отхвърлени предявените от Л. Т. К. против Агенция „Митници” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация Агенция „Митници” [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на общото основание на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение – поради определяне на длъжността за заемане за държавен служител. Определянето на длъжността „младши митнически специалист”, изпълнявана от ищеца, за заемане от държавен служител, е осъществено с Постановление № 129/26.06.2012 г. на МС (обн., ДВ, бр. 49/29.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) и приетите с него нов Класификатор на длъжностите в администрацията и Наредба за прилагането на Класификатора на длъжностите в администрацията. С приетите нови подзаконови нормативни актове и по-конкретно с § 9, ал. 1 от ПЗР на Наредбата е предвидено, че служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” в Агенция „Митници” съгласно отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, се преназначават на длъжността „инспектор” в Агенция „Митници” при условията и по реда на § 36 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на З.. Съдът е приел, че посочената промяна е отразена и в представените по делото длъжностно разписание на Митница Аерогара С., в сила от 01.07.2012г. Следователно в случая с нормативен акт, в сила от 01.07.2012 г., е предвидено длъжността, която ищецът е заемал по трудово правоотношение, да се заема от държавен служител – т.е. с учредяване на служебно правоотношение по З. за нейното изпълнение, поради което неоснователно е възражението на ищеца за неприложимост на § 9, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за заеманата от него длъжност „младши митнически специалист”.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпросите: правилно и законосъобразно ли е изпълнил задълженията си директорът на Агенция Митници по прилагането на ПМС№ 129/12г. като служителите не са информирани за предстоящите промени и не им е предоставена възможност да подадат заявления и да кандидатстват за длъжности по трудово правоотношение, и задължен ли е бил да приложи чл. 329 КТ; определени ли са в § 9 ПЗР на Наредбата изброените длъжности за заемане от държавен служител, след като тези длъжности са заличени за заемане от държавен служител в новия К., а липсва и заповед на работодателя и не съществуват в новото длъжностно разписание; законосъобразна ли е издадената заповед за уволнение при нарушаване на чл. 7в и чл. 8 КТ и води ли това до ограничаване защитата на служителя. Прилага съдебна практика.
Първият от поставените въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като възможността уволненият служител да кандидатства за друга длъжност по трудово правоотношение е неотносима към прекратяването на трудовото му правоотношение от длъжността „младши митнически специалист”, а задължение за извършване на подбор по чл. 329 КТ не е предвидено при уволнение на основание по чл. 325,т. 12 КТ.
Вторият въпрос, по прилагането на § 9 ПЗР на Наредбата за прилагане на К., е от значение за решаването на делото, но не е налице противоречива съдебна практика, нито въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на § 9 ПЗР на посочената по-горе Наредба, съгласно която служителите заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” в Агенция „Митници” съгласно отменения Е., се преназначават на длъжността „инспектор” в Агенция „Митници” по служебно правоотношение при условията и по реда на § 36 от ПЗР на ЗИД на З., е ясна и е приложена от въззивния съд в точния й смисъл. В новия класификатор на длъжностите в администрацията не съществуват посочените по-горе длъжности, а вместо тези длъжности са предвидени длъжности „инспектор” в Агенция „Митници”, които се заемат по служебно правоотношение, с изискване за заемането им висше образование. Правните изводи на въззивния съд по поставения въпрос са в съответствие със задължителната съдебна практика. По прилагането на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ съдебната практика е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения в приетия от въззивния съд смисъл. С решение № 405/2010г. по гр.д. № 773/2009г. ІІІ г.о., решение № 117/2012г. по гр.д. № 967/2011г. ІІІ г.о., както и с представеното от касатора решение № 530/2010г. ІІІ г.о., ВКС последователно приема, че единствената предпоставка за осъществяване на хипотезата на чл. 325, т. 12 КТ и обуславяща правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение, е наличието на валидно взето от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане от държавен служител.
Последният от поставените въпроси „законосъобразна ли е издадената заповед от работодателя при нарушаване на чл. 8 и чл. 7в КТ и води ли това до ограничаване на правната и адекватна защита на служителя”, не е от значение за решаването на делото, тъй като доводи за недобросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение от работодателя не са въведени с исковата молба и не са предмет на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ В с-в, от 01.08.2013г. по в.гр.д. № 1450/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: