2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1352
С. 16.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 6 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 894/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. Д., В. Н. Д. и А. К. В., тримата от [населено място], приподписана от пълномощника им адв. Х. А., срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 159 от 29.03.2011г. по в.гр.д. № 210/2011г., с което е потвърдено решението на Русенския районен съд, ІІІ гр. с-в, № 2258 от 23.12.2010г. по гр.д. № 3586/2010г., с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявена за недействителна спрямо Е. П. Я. продажбата, извършена от Т. В. Д. и В. Н. Д. на А. К. В. на подробно описания в решението недвижим имот.
Ответницата по касация Е. П. Я. от [населено място], Област Р. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но не е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са съображения, че част от съдиите в съдебния състав са взели участие по други дела на касаторите и в нарушение на чл. 22 ГПК не са си направили отвод, за нищожност на нот. акт № 174/1990г. от който черпи права ответницата по касация, и други доводи за неправилност на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и задължителните указания по прилагането й, дадени в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос. Съгласно приетото в посоченото ТР непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 159 от 29.03.2011г. по в.гр.д. № 210/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: