2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1254
С. 08.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 6 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 598/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. В. от [населено място], приподписана от адв. Р., против въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-а г.о., от 31.03.2011г. по в.гр.д. № 1555/2007г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд 38 с-в, от 28.06.2006г. по гр.д. № 9041/2005г., с което е отхвърлен искът на Мария С. М. с конституирани наследници по реда на чл. 120 ГПК /отм./, един от които е касаторът Д. В., за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД въззивният съд се е позовал на заключението на съдебно-почерковата експертиза, че подписът, положен за „продавач” при продажбата на процесния апартамент, е на лицето, от чието име изхожда – ищцата Мария М.. При това положение не може да се приеме за доказано твърдението, че тя не е положила подпис върху документа и не е била съгласна със сделката.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът Д. В. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради вероятност да е недопустимо и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос задължен ли е съдът да вземе нужните мерки и служебно да събере доказателства за наследниците по закон на починалия в хода на делото ищец, по процесуалноправния въпрос „недопустимо ли е решението, постановено при условията на чл. 120 ГПК /отм./ по отношение на наследници по закон от трети и по-горен ред, при наличието на наследник от първи ред” и по въпроса „законосъобразно ли е решението в частта, с която ще се натоварят с разноски като правоприемници наследниците по закон от трети и по-горен ред, при наличието на наследник от първи ред”. За установяване на противоречива съдебна практика представя решение № 9/2011г. по гр.д. № 1821/2009г. І г.о. ВКС с което е прието, че липсата на процесуална правоспособност е процесуална пречка за постановяване на решение по същество на спора; решение № 1132/2010г. по гр.д. № 124/2009г. ІV г.о. ВКС с което е прието, че ако е починал ищецът съдът сам взема мерки за издирване на наследниците; решение № 622/2002г. по гр.д. № 110/2002г. Іг.о. ВКС с което е прието, че при смърт на страната съдът е длъжен да конституира на нейно място правоприемниците й.
Няма вероятност въззивното решение да е недопустимо. Така както е посочено и в приложеното решение № 9/2011г. по гр.д. № 1821/2009г. І г.о. ВКС, съдебната практика трайно приема, че е недопустимо решение, постановено по отношение на починало преди приключване на устните състезания лице. В случая въззивното решение не е постановено по отношение на починала страна, а по отношение на наследниците й по закон, конституирани съобразно представено от Столична община удостоверение за наследници.
ВКС намира, че не се констатира и твърдяното противоречие между въззивното решение и приложената съдебна практика по въпроса за задължението на съда да вземе нужните мерки и служебно да събере доказателства за наследниците по закон на починалия в хода на делото ищец. Така както е прието в посочените по-горе решения, въззивният съд е проявил нужната активност за конституиране на наследниците на починалата Мария С. М.. В периода от 15.01.2008г. до 31.07.2009г. съдът служебно е изследвал въпроса за наследниците на починалата Мария М. като е изисквал многократно удостоверения за наследници на същата и данни за родствената й връзка с лицето М. С. Г., както и удостоверение за наследниците на същото лице.
Останалите два въпроса съдържат твърдение, че починалата има наследник от първи ред, който не е посочен в удостоверението за наследници. Въпросът дали починалата Мария М. е имала дъщеря, която не е посочена в удостоверението за наследници, е фактически въпрос. Освен това евентуалното неправилно конституиране на наследниците не води до недопустимост на решението, а до неправилност, което не е основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-а г.о., от 31.03.2011г. по в.гр.д. № 1555/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: