3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1284
С., 19.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4886/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Я. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. В. К., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г с-в, от 22.02.2013г. по в.гр.д. № 10018/2012г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 76 с-в, от 02.05.2012г. по гр.д. № 2721/2012г., и вместо него с въззивното решение са отхвърлени предявените от В. А. Я. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация [фирма] в представения писмен отговор от пълномощника юрисконсулт Л. С. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от В. А. Я. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че ищецът е извършил описаното в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушение на трудовите задължения, а именно неявяване на работа на 05.12.2011г. и на 06.12.2012г. без представяне на оправдателен документ. Ищецът признава изрично в исковата молба, а и от всички събрани по делото доказателства се установява, че действително на посочените две дати той не се е явил на работа. По спорния между страните въпрос било ли е правомерно отсъствието от работа, съдът е приел, че дори и да е приложима в случая разпоредбата на чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ, този отпуск следва да бъде разрешен от работодателя. Ищецът се е явил на ТЕЛК без да уведоми работодателя за отсъствието си от работа. Независимо, че този отпуск е с кратка продължителност, писмена молба за ползване на отпуска е необходима, както и разрешение на работодателя, да за може последният да съобрази отсъствието на работника или служителя при организирането на работния процес. Самоволното неявяване на работа представлява нарушение на трудовата дисциплина. Като е обсъдил подробно обстоятелствата, свързани с отсъствието от работа и дадените обяснения по този повод пред работодателя, въззивният съд е приел, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушението.
К. В. А. Я. моли въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради наличие на „съществен материалноправен интерес, какъвто е престацията на труд, който е решен противоречиво от съдилищата”. По-нататък изложението съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради неправилна преценка на доказателствата по делото.
При тези данни ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложението не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и изцяло да замести касатора в тази дейност.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
На ответника по касация следва да се присъдят 150 лв. разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г с-в, от 22.02.2013г. по в.гр.д. № 10018/2012г.
ОСЪЖДА В. А. Я. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 150 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: