3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
С. 23.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1143/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Г. Т. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. П. Т., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV Б с-в, от 08.02.2011г. по в.гр.д. № 2295/2080г., с което е оставено с сила решението на Софийски районен съд, ГК, 24 с-в, от 12.01.2006г. по гр.д. № 8439/1998г., с което са отхвърлени предявените от О. Г. Т. против Р. Г. А., починала в хода на делото и заместена от наследниците си Р. Х. А. и К. Х. Р. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.
Ответникът по касация Р. Х. А. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от О. Г. Т. иск за прогласяване за нищожна поради липса на съгласие на покупко-продажбата, извършена с нот. акт № 69/90г., с която наследодателката на страните е прехвърлила на починалата Р. А. процесния недвижим имот, съдът е приел, че не е доказано направеното от ищеца оспорване на автентичността на подписа на праводателката. Приел е, че нотариалните актове за сделки с вещни права са официални документи, ползващи се с обвързваща съда материална доказателствена сила. Изслушаните по делото съдебно-почеркови експертизи не опровергават материалната доказателствена сила на акта, който в оспорената част представлява официален удостоверителен документ – нотариусът е удостоверил, че същият е подписан от Б. Л. в потвърждение на волята й да продаде имота на дъщеря си Р. А.. От съдържанието на нотариалния акт е видно, че при извършване на нотариалното удостоверяване са били спазени изискванията на чл. 474, ал. 4, чл. 475 и чл. 476 ГПК /отм./, а ищецът не е ангажирал убедителни доказателства, с които да обори презумпцията на чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./ въпреки, че доказването на доводите му в обратната насока е в негова доказателствена тежест. Удостоверено е в процесния нотариален акт, че прехвърлителката Б. Л. се е явила лично при изповядване на сделката и е положила подписа си в потвърждение на волеизявлението за продажбата на имота на Р. А.. С. анализ на изслушаните по делото свидетели и заключенията на съдебно-почерковите експертизи, независимо от дадените от вещите лица Х. и Б. особени мнения, не може да обоснове извод за оборване на материалната доказателствена сила на нотариалния акт. Съдът е отхвърлил и предявения като евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за нищожност на договора като привиден с мотиви, че липсват безспорни доказателства, установяващи твърдяната от ищеца симулация на продажбата, като прикриваща дарение. Приел е, че само по себе си неплащането на цената не води до нищожност, тъй като неизпълнението на един договор не означава, че е недействителен, но освен това твърденията на ищеца не са установени по несъмнен начин. Напротив, показанията на св. Н., С. и П. са в смисъл, че при сключването на сделката през м. 09.1990г. Б. Л. е получила от дъщеря си Р. А. съответната сума като цена на имота.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали когато едно лице се намира в особено физическо и психическо състояние, дало външен израз чрез драстични и необичайни изменения на двигателната дейност в крайниците, може да се приеме, че е допустимо да извърши разпореждане с недвижим имот на значителна стойност при режим на СИО, без да са известени съпругът, доведеният син на Л., ищецът О. Т.. Прилага решение № 988/27.09.2000г. по гр.д. № 188/2000г. ІІ г.о. ВКС по прилагането на чл. 25, ал. 1 ГПК/отм./; решение № 613/1.06.1993г. по гр.д. № 1890/92г. ІІ г.о. ВКС относно недействителност на сделка за разпореждане с недвижим имот СИО, сключена от единия съпруг с устното съгласие на другия, при действието на чл. 13, ал. 6 и 7 СК /отм./; решение № 493/30.06.1999г. по гр.д. № 273/99г. ІІ г.о. ВКС с което е прието, че цената, по която се продава вещта се включва в същественото съдържание на сделката, поради което липсата на съгласие между страните за нея /в нот. акт не е отразена цена/ обуславя недействителност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД; решение № 1117/28.12.1999г. по гр.д. № 425/99г. ІІ г.о. ВКС постановено по иск по ч. 31 ЗЗД.
Така формулираният въпрос е извън предмета на делото. Както бе посочено по-горе предявените искове намират правно основание в чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а не в чл. 31 ЗЗД, в каквато връзка е поставеният въпрос. Ищецът /касатор/ О. Т. е поискал прогласяване нищожност на сделката с твърдения, че положеният подпис за продавач не е на прехвърлителката Б. Л., и като евентуален е предявен иск за нищожност на продажбата като привидна, прикриваща дарение. Не е предявен иск по чл. 31 ЗЗД за унищожаване на договора поради това, че прехвърлителката не е могла да разбира или да ръководи действията си. Останалите доводи и съображения в изложението касаят правилността на съдебния акт, а част от тях /невъзможен предмет, липса на основание, сключване на сделката при крайна нужда, сключването й поради грешка, след насилие, заплаха и измама/ не са заявени като основания за недействителност. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV Б с-в, от 08.02.2011г. по в.гр.д. № 2295/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: