3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
С., 24.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №93/2011 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Д. Т. Р. от[населено място], приподписана от адв. В., срещу въззивно определение № 430/12.8.2010 год. по ч.гр.д. № 237/2010 год. по описа на Г. окръжен съд, с което е потвърдено определение №1535/16.6.2010 г. по гр.д.№627/2010 г. по описа на Г. районен съд, с което е върната искова молба на Д. Т. Р. от[населено място] против [фирма] – Габрово, вх.№1802/29.3.2010 г., по искове с правно основание чл.226, ал.2 КТ за сумата 7830 лева и по чл.222, ал.2 КТ за сумата 520 лева и производството по делото е прекратено.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че производството по делото е прекратено правилно на основание чл.299, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Ж. твърди, че спорът е по трудово правоотношение по КТ относно формата и начина на прекратяване на трудовия договор. Сочи се, че обжалваното определение е в противоречие с практиката на ВКС и се прилагат решения на ВКС, ГОС, ВТАС и две писма на М..
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] – Габрово, е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответника по жалбата намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора частният касационен жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата деловодни разноски за настоящото производство в размер на 720 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 430/12.8.2010 год. по ч.гр.д. № 237/2010 год. по описа на Г. окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Т. Р., Е. – [ЕГН], от[населено място], [улица], да заплати на [фирма] – Габрово, кв. В., деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 720/седемстотин и двадесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: