2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
С., 24.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 59 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Я. С. Г., З. Г. В., С. В. В., М. В. Д., М. М. Г., Д. Г. П., С. Г. П., С. Я. Д., С. Г. Г., Г. С. Г. и М. С. Г. – всички със съдебен адрес в[населено място], чрез процесуалния им представител адв. Е. А., против определение № 1964 от 24 ноември 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 1767 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г., с което е потвърдено определение № 478 от 17 юни 2010 г., постановено по гр.д. № 19 по описа на районния съд в[населено място] за 2010 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост, защото безспорно е налице правен интерес от предявяване на искове с правно основани е по чл. 124, ал. 5 ГПК, защото представените от ответника доказателства са в заверени преписи за предоставяне на 100 хектара земи за построяване на международен младежки лагер и издаден акт за държавна собственост от 1991 г.; от представените нови писмени доказателства се установява, че РМС № 267/1959 г. и актът за държавна собственост, представени в заверени копия, са подправени по отношение площта на отредения имот от 20 хектара на 100 хектара, поради което и заключението на вещото лице по гр.д. № 139/2006 г. следва да се счита изцяло опровергано; пречка за възстановяването на собствеността са само комплексни строителни мероприятия, свързани с важни нужди на държавата и общините, а фактически осъщественото в процесния имот строителство е с временен характер и не е реализирано мероприятие като пречка за реституцията. В изложение на основанията за допускане до касационно разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – следва ли при наличие на престъпно обстоятелство, което е от значение за разглеждането на гражданскоправен спор, да е сезирана компетентната прокуратура с изрично посочване на конкретния състав от НК, или е достатъчно заинтересованото лице да е подало жалба, в която да са посочени конкретните обстоятелства, без да се дава наказателноправна квалификация, при което прокуратурата е отказала с влязло в сила постановление образуването на наказателно производство относно извършено престъпление. Значимостта на въпроса се обосновава със сезирането на районната прокуратура в[населено място], която отказала да образува наказателно производство, поради което безспорно бил налице правен интерес от предявяване на иск по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК.
Ответникът Държавата, чрез областния управител на област Бургас, представител по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представлявана от юрисконсулт С. С., в отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК поддържа доводи за неоснователността на жалбата, защото посочените от ищците писмени доказателства, чиято неистинност се иска да бъде установена, не са от съществено значение за изхода на гр.д. № 139/2006 г. на районния съд в[населено място], а и частните жалбоподатели са могли да се снабдят с тях по време на процеса.
Ответникът Държавно предприятие “С. и възстановяване”[населено място], представлявано от главния директор Ц. Х., чрез юрисконсулт М. Б.-К., в отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК поддържа доводи за недопустимост на касационното обжалване предвид възможното разширяване на приложното поле на чл. 124, ал. 5 ГПК при произнасянето на касационния съд, както и за неоснователност на жалбата и нейната нередовност по критериите на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [община] не представя отговор по реда на чл. 276 ГПК
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК при спазване на изискванията на чл. 284 ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че в производството не се установява наличие на друг правен интерес от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК, освен домогването им да се отмени влязло в сила решение по иск с правно основание по чл. 108 ЗС, а отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК при постановяване на подобно решение не се предвижда в закона, поради което липсва правен интерес от този иск; от приложеното постановление на районната прокуратура в[населено място] се установява, че е отказано образуване на наказателно производство по чл. 311, ал. 1 НК поради изтекла абсолютна давност, а според петитума на иска жалбоподателите целят установяване на престъпно обстоятелство по чл. 316 НК вр. чл. 308 НК, а именно ползването на преписите от РМС от 1959 г. и акт за държавна собственост от 1991 г. като документи с невярно съдържание от Държавното предприятие “С. и възстановяване”, за което престъпно обстоятелство липсва отказ за образуване на наказателно производство, а и давността по отношение на него не е изтекла, нито са налице останалите предпоставки за допустимост на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, поради което жалбоподателите нямат правен интерес и от този иск; не се установява какъв е правният интерес по предявените искове изобщо срещу [община], тъй като тя не е страна по влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС.
Касационният съд приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното разглеждане на въззивното определение.
По делото е установено, че с влязло в сила решение е отхвърлен иск на частните жалбоподатели по реда на чл. 108 от Закона за собствеността при съобразяване на представено РМС № 267 от 5 март 1959 г. и акт за държавна собственост от 1991 г. На 15 февруари 2010 г. районната прокуратура в[населено място] отказала да образува наказателно производство по чл. 311, ал. 1 НК, тъй като, дори да е бил осъществен престъпен състав по смисъла на Глава девета от НК, то абсолютната давност за наказателно преследване за посоченото престъпление е изтекла според правилото на чл. 81, ал. 3 НК.
В разглеждания случай касаторите не са поставили въпрос, който има значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото, каквото тълкуване на правилата за допускане на касационното разглеждане на спора е дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Обуславящ въпрос в контекста на мотивите на атакуваното определение би бил въпросът за неправилната преценка на представените по делото доказателства и по-точно на отказа на прокуратурата да образува наказателно производство съпоставен с твърденията, изложени в исковата молба. Въпросът за квалификацията на твърдения за престъпни обстоятелства и кой следва да я определи, до което се свежда поставения от касаторите въпрос, не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд. След като касаторите не са посочили въпроса от значение за изхода на конкретното дело, касационното разглеждане на спора не следва да се допусне. ВКС не може да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
Ответникът Държавата, чрез областния управител на област Бургас, представител по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представлявана от юрисконсулт С. С., претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК. Съдът приема, че на този ответник се дължи възнаграждение от 100 лева за касационната инстанция. Останалите ответници не са направили искане за присъждане на разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1964 от 24 ноември 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 1767 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г.
ОСЪЖДА Я. С. Г., З. Г. В., С. В. В., М. В. Д., М. М. Г., Д. Г. П., С. Г. П., С. Я. Д., С. Г. Г., Г. С. Г. и М. С. Г. – всички със съдебен адрес в[населено място], ул. “Св. П. Е.” № 2, вх. А, ап. 1 – адв. Е. А., да заплатят на Държавата, чрез областния управител на област Бургас, представител по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, сумата от 100,00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за касационното обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: