определение по гр.д. № 1464/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 453
София, 24 . март 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1464 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Русенския окръжен съд от 06.07.2010 г. по гр.д. № 440/2010, с което е отменено решението на Русенския районен съд от 17.03.2010 г. по гр.д. № 428/2009, като е уважен предявеният иск по чл. 54 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът В. В. М., представляван от адв. См. В. от Р., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правното значение на непосочването на третото лице помагач в диспозитива на решението, който е решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], Русе не взема становище.
Третото лице помагач [фирма], София се присъединява към касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че причинителят на ПТП, който е участвал като трето лице помагач в производството по иска по чл. 200 КТ дължи на работодателя това което той е платил на пострадалия работник като обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Влязлото в сила решение обвързва различните участници в производството според тяхното действително качество: насрещните страни – със силата на пресъдено нещо, а участниците на една страна – с обвързващата сила на мотивите. Дали действителното участие на страните е отразено правилно (или въобще не е отразено) в диспозитива на решението е без значение, тъй като неотразяването (съответно неправилното отразяване) на участието съставлява явна фактическа грешка, която може да бъде поправена винаги (без ограничение във времето) и по служебната инициатива на съда.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 06.07.2010 г. по гр.д. № 440/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.