определение по гр.д. № 1494/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 455
София, 24 . март 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1494 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 19.04.2010 г. по гр.д. № 2942/2009, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 20.07.2009 г. по гр.д. № 3074/2007, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът З. Д. С., представляван от адв. В. М. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за тежестта на ищеца по иска по чл. 59 ЗЗД да докаже обедняването си, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Е. Д. Е., представлявана от адв. В. А. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са живели на съпружески начала. В притежавания от ответницата имот са извършвани подобрения по искане на ищеца, като св. И. е изпращал работници в периода 1997 – 2000 г., без да посочва какви работи са извършвани, какви работи са извършвани не знае и св. З., поради което не е установено по несъмнен начин ищецът да е подобрил имота на ответницата с претендираните подобрения в процесния период 1999 – 2007 г. Ищецът е разполагал със средства, но не е установено те да са вложени в процесните подобрения.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в тежест на ищеца по иска по чл. 59 ЗЗД е да докаже обедняването си.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 19.04.2010 г. по гр.д. № 2942/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.