4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
С. 24.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 754/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищецът Р. Д. чрез пълномощника си адв. Б. Х. обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО-8 с-в, № 1470 от 15.07.2013г. по в.гр.д. № 1032/2013г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, № 7547 от 15.11.2012г. по гр.д. № 6964/2010г. в частта, с която предявеният от Р. Д. против МБАЛ [фирма] [населено място] иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния размер от 40 000 лв. и изцяло е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2550 лв.
Ответникът МБАЛ [фирма] [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено решението на Софийски градски съд, № 7547 от 15.11.2012г. по гр.д. № 6964/2010г. в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 20 000 лв. и вместо това с въззивното решение е присъдено обезщетение от 20 000 лв. ведно с лихвата и разноските по делото
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение в частта относно иска за неимуществени вреди, и са процесуално допустими в тази част. В частта относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, предвид цената на иска – 2550 лв., и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, касационната жалба на Р. Д. е процесуално недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови решението въззивният съд е приел, че от представените по делото официални свидетелстващи документи – Сигнална справка, Предписание и Съобщение за констатирани нарушения, които не са оспорени и материалната им доказателствена сила не е опровергана от доказателствата по делото, е установено, че заболяването на ищеца е било причинено от вътрешно-болнична инфекция, чието разпространение е било причинено от бездействието на длъжностни лица, посочени в документите на С.. Тези изводи се потвърждават косвено и от представените по делото епикризи, свидетелски показания, основното и допълнително заключение на СМЕ. От официалните свидетелстващи документи категорично се установяват нарушения на чл. чл. 13, 16, 19 и 20 от Наредба № 2 за профилактиката и контрола на ВБИ на МЗ от 2005г., причинната връзка и вредата, а вината на конкретно посочените длъжностни лица се предполага съгласно чл. 45 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид характера на увреждането, интензивността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, загубата на зрението на дясното око което е било много увредено, възрастта на пострадалия и социално-икономическите условия в страната.
1. По касационната жалба на МБАЛ [фирма]:
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпроса изпълнил ли е задължението си въззивният съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, при положение, че не се е съобразил нито с приетата съдебномедицинска експертиза, нито със Сигналната справка, съгласно която не е налице пряка причинна връзка между здравословното състояние на ищеца и извършената оперативна интервенция. Счита, че въззивният съд необосновано е направил извод за причината за увреждането на Р. Д..
Поставеният въпрос касае обосноваността на съдебния акт и не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ответника част.
2. По касационната жалба на Р. Д.:
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: не е ли нарушен принципът на справедливостта при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, когато са взели превес съображения за възрастта и социално-икономическата ситуация, вместо тези за характера, степента и тежестта на увреждането; допустимо ли е противоречие между мотиви и диспозитив и относно присъждане на разноски за съответните инстанции; не е ли задължение на съда да обсъжда и преценява всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а също и доводите на страните, и неспазването на това задължение не води ли до накърняване на вътрешното му убеждение. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси е от значение за решаването на делото и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид представените от касатора съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е даден отговор на въпроса за съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО-8 с-в, № 1470 от 15.07.2013г. по в.гр.д. № 1032/2013г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, № 7547 от 15.11.2012г. по гр.д. № 6964/2010г. в частта, с която предявеният от Р. Д. против МБАЛ [фирма] [населено място] иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния размер от 40 000 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в останалата част.
Указва на Р. Д. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв., като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. Д. в частта относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2550 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението е окончателно.
Председател:
Членове: