2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
С. 28.02.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6210/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищците М. З. А. и С. Р. А. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Ф. С. С., обжалват въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, възз. отделение, V с-в, № 965 от 31.05.2013г. по в.гр.д. № 594/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на Асеновградския районен съд, ІІІ с-в, № 556 от 21.12.2012г. по гр.д. № 1319/2012г. в частта, с която предявеният от тях иск по чл. 200 КТ срещу [фирма] [населено място] е отхвърлен за сумата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от по 50 000 лв. за всеки от тях.
Ответникът [фирма] [населено място] чрез пълномощника си юрисконсулт М. Г. обжалва въззивното решение в частта, с която е изменено първоинстанционното решение и обезщетението е увеличено от 17 500 лв. на 25 000 лв. за всеки един от ищците.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи исковете по чл. 200 КТ въззивният съд е приел, че безспорно е налице трудова злополука, установена по надлежния ред, вследствие на което е починал синът на ищците – С. С. А.. Към момента на злополуката – 05.01.2011г., пострадалият се е намирал в трудово правоотношение с дружеството. Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна, независимо от това дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. Размерите на обезщетенията е определил като е съобразил, че пострадалият е сравнително млад човек, здрав, в разцвета на силите си, няма данни да е имал сериозни заболявания, нелепото прекъсване на живота му е оказало и ще оказва и занапред тежки страдания за неговите родители. По тези съображения въззивният съд е изменил първоинстанционното решение като е увеличил присъдените на всеки от ищците обезщетения от по 17 500 лв. на по 25 000лв. за всеки тях, без да изложи мотиви относно възражението на ответника за допусната от пострадалия „груба небрежност” и извършеното от първоинстанционния съд намаляване на обезщетението на основание чл. 201, ал. 2 КТ с 30%.
Ищците М. З. А. и С. Р. А. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ в случай, че са нарушени правилата за безопасна работа от страна на работодателя, а пострадалият работник е предприел действия в интерес на работата. Прилагат решение № 977/2010г. ІV г.о. ВКС с което е прието, че щом работодателят допуска постоянна практика при нарушаване на правилата за безопасна работа, не може да се прилага „грубата небрежност” при настъпила трудова злополука. Тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос как следва да се определи размерът на съпричиняването при „груба небрежност” по чл. 201, ал. 2 КТ, и по-конкретно следва ли съдът да определи общия размер на обезщетението и да посочи било процентно било в части съпричиняването. Прилага съдебна практика – решение № 348/2011г. ІV г.о. ВКС, решение № 291/2012г. ІV г.о. ВКС и решение № 548/2012г. ІV г.о. ВКС, всички по приложението на чл. 201, ал. 2 ГПК, с които намаляването на обезщетението по чл. 200 КТ поради „груба небрежност” е извършено чрез определяне на съпричиняването в проценти или чрез дробно число.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от касаторите въпроси, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателите ищци са освободени от внасяне на държавна такса съгласно чл. 359 КТ. На жалбоподателя ответник [фирма] следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 300 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху обжалваемия интерес.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, възз. отделение, V с-в, № 965 от 31.05.2013г. по в.гр.д. № 594/2013г.
Указва на [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 300 лв., като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване. В случай, че ответникът не внесе държавната такса, делото да се докладва за насрочване по касационната жалба на ищците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: