О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
ГР. София, 27.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.02.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдията Мария Иванова ч.гр.д. №948/14 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, вр. с чл.23 ЗОПДИППД, отм..
Образувано е по частна касационна жалба на С. Я. и Е. Я., лично и като управител на [фирма], срещу въззивното определение на Апелативен съд София по ч.гр.д. №СП 75/13 г., с което е потвърдено първоинстанционното за допускане на обезпечение на бъдещия иск на К. срещу касаторите, по реда на чл.22, ал.2 от ЗОПДИППД, отм., чрез налагане на възбрана върху посочените в определението четири имота.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Намират, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, „отнася се до съществен процесуален въпрос, който е разглеждан противоречиво от съдилищата” и противоречи на ТР №2/12 г. на ОСНК. В изложението към частната жалба са наведени подробно доводи за незаконосъобразността на обжалваното определение и за релевираното противоречие с практика на ВКС.
В ТР№1/19.02.10 г. на ОСГТК е посочено, че касаторът следва да посочи ясно и точно правния въпрос от значение за делото, като обща предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК. Противоречието по т.1 от с.р. следва да е с тълкувателни решения на гражданска и търговска колегия на ВКС, а противоречивата практика по т. 2 да е формирана със съдебни актове, постановени по реда на ГПК. Цитираното от касатора ТР №2/12 г. на ОСНК е по приложението на чл.72 от НПК. В практиката на ВКС, ГК е разяснено, че „понятието „мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата“, употребено в разпоредбата на чл. 72 НПК е различно от понятието „мярка за обезпечаване на гражданския иск“, употребено в чл. 243, ал. 2 и чл. 73 НПК, така както са различни понятията „обвинение“ по смисъла на НПК и „иск“ по ГПК или „граждански иск“ по смисъла на НПК (чл. 51, чл. 73, чл. 84 (и сл. до чл. 90), и др.)” – опр. по ч.гр.д. №42/13 г. на първо г.о. на ВКС. В опр. по ч.гр.д. №333/10 г. на трето г.о. на ВКС е пояснено още, че „в производството по чл. 22 от ЗОПДИППД съдът следва да преценява и да се произнася само по въпроса за наличието или не на предвидените в ГПК и в ЗОПДИППД предпоставки за допускане на исканото обезпечение, без да изследва въпроси, свързани с прилагани презумции, причинни връзки, съразмерност на имущество, начало на давностни срокове, които биха имали значение за бъдещия иск по чл. 28 от ЗОПДИППД. По правното си естество искането по чл. 22 от ЗОПДИППД е искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК и когато е сезиран с него, съдът следва да преценя наличие на обезпечителна нужда / дали без обезпечението би било невъзможно или затруднено осъществяването правата на молителя по бъдещо решение/, дали са налице убедителни писмени доказателства и дали исканата обезпечителна мярка съответства на констатираната обезпечителна нужда”.
Или бъдещото решение се постановява и правата по него се обезпечават по реда на ГПК, за гражданскоправна претенция по ЗОПДИППД, за разлика от наказанията и искът по чл.72 и 73 НПК, които макар да се обезпечават по реда на ГПК, очевидно са с друг характер, цел и предмет / арг. и от чл.1 от ЗОПДИППД/.
Затова релевираното от касатора противоречие с практиката на ВКС – НК е неотносимо към въпросите за обезпечаване на бъдещия иск по ЗОПДИППД и не обосновава основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд София по ч.гр.д. №СП 75/13 г. от 11.10.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: