2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
ГР. С., 12.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.02.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №7042/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на СОУ „Св.Св. К. и М.”, [населено място], срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №1719/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от М. И. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „старши учител”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.3, вр. с т.2, пр.2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Поставя като съществени за спора въпросите: има ли право директорът на училище да прекрати тр. договор с учител на осн. чл.328, ал.1,т.3, вр. с т.2, пр.2 от КТ, след като е намален броят на учениците и броят на паралелките за съответната календарна година, както и допустимо ли е на две основания да бъде прекратен трудовият договор и длъжен ли е съдът да изложи съображения и по двете / оспорени/ основания – намаляване обема на работа и съкращаване на щата. Намира, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата – обжалваното решение противоречи на р. по гр.д. №457/99 г. на ВКС, трето г.о.- и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото разрешаването им по реда на чл.290 от ГПК ще допринесе за уеднаквяване на съдебната практика.
В. съд е приел, че уволнението е извършено на първото от записаните в заповедта основания – по чл.328, ал.1, т.3 от КТ, което е посочено още в предизвестието до ищцата и в искането на работодателя за становище до синдиката във връзка с уволнението й, както и в обстоятелствената част на заповедта за уволнение. Изследвал е наличието на посоченото в заповедта фактическо основание за уволнение – намаляване на броя на часовете под задължителната за предмета преподавателска норма, и го е приел за неустановено с категоричност от доказателствата по делото. Затова е уважил исковете.
В исковата молба и отговорът й е очертан спор по две основания за уволнение – по чл.328, ал.1,т.3, вр. с т.2, пр.2 от КТ, които са изрично записани в заповедта за уволнение с квалификация и обстоятелствена част; на двете основания сочи и предизвестието за прекратяване на тр. договор. При тези данни обжалване на въззивното решение следва да се допусне по втория от представените въпроси, поради противоречие на обжалваното решение с трайната и задължителна практика на ВКС – цитираното р. по гр.д. №457/99 г., р. по гр.д. №2884/02 г. на трето г.о., р. по гр.д. №1251/10 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №84/12 г. на трето г.о., по гр.д. №192/09 г.и гр.д. №871/10 г. на четвърто г.о. /както и по гр.д. №944/11 г. на четвърто г.о. и гр.д. № 1188/09 г. на трето г.о./
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №1719/13 г. от 28.06.13 г.
Указва на касатора СОУ „Св. Св. К. и М.” – [населено място] в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 40 / четиридесет/ лв. и представи в същия срок вносен документ, като в противeн случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.з. или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: