1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
ГР. София, 20.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.01.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1220/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Ж. Ж. срещу въззивното решение на Ш. окръжен съд /ОС/ по гр.д. №231/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Д. К. по чл.45 от ЗЗД, за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 3 115 лв. / разлика в заплатата, която ищецът би получил на работата в Е. – България АД, от която е уволнен неправомерно поради злоумишленото според твърденията му поведение на ответника – негов пряк ръководител и тази, която е получавал при друг работодател за периода, необхванат от обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ/ и на неимуществени вреди в размер на 3 000 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Намира, че по материалноправния въпрос: от кого се носи отговорността за вреди от незаконно уволнение на деликтно основание, извън обезщетените по КТ – само от представителя на работодателя, извършил уволнението или и от други длъжностни лица, съдействали злоумишлено за него, въззивното решение противоречи на практика на ВКС без задължителен характер – №929/93 г. Въпросът се решава противоречиво в съдебната практика – Р № 462/06 г. на ВКС, трето г.о.
В случая искът е отхвърлен, защото според ОС не се установява ответникът в качеството си на пряк ръководител на ищеца да е повлиял недобросъвестно с лични мотиви на комисията за подбор за уволнението на ищеца на осн. чл.328, ал.1,т.2,пр.2 от КТ / отменено като незаконно от съда/. Уволнението е извършено със заповед на законния представител на работодателя, като отново не се установява ответникът да му е въздействал злоумишлено за това. Или в случая – както и в соченото от касатора първо решение на ВКС, съдът е приел, че деликтна отговорност се носи от виновните за уволнението длъжностни лица на работодателя; виновно поведение на ответника обаче в пряка причинна връзка с уволнението на ищеца – чл.45 от ЗЗД, не се установява. Или правният въпрос не е решен противоречиво в посоченото решение на ВКС и обжалваното въззивно.
Второто посочено решение на ВКС е за съотношението на отговорността на работодателя за неизпълнение на тр. договор по чл.225, ал.1 от КТ и общата гражданска деликтна отговорност по чл.49 и 45 от ЗЗД, съобразно указаното в задължителната практика на ВКС – ППВС №4/75 г.. При обезщетяване на вреди от неизпълнение на тр.договор законът не допуска определяне на по-високо обезщетение от предвиденото в КТ. Такова може да се претендира на общото деликтно основание по чл.45 от ЗЗД, но при доказано недобросъвестно, злоумишлено поведение на длъжностни лица на работодателя при уволнението – ако са действали със знанието, че няма основание за него, по извънслужебни и лични мотиви. Или противоречива съдебна практика относно обезщетяването на вредите от незаконно уволнение в зависимост от основанието, на което се претендират няма.
Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №231/10 г. от 13.05.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: