2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 288
гр. София ,29.03.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1433 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма][населено място] против въззивното решение на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІІ-в отделение от 03.06.2010г. по гр.д.№ 2732/2004г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържат основанията на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК като се поставят въпросите ограничено ли е правото на защита на страната, която няма процесуален представител и ограничен ли е доказателствения процес когато при настъпило и удостоверено с болничен лист внезапно заболяване страната не може да се яви и моли за отлагане и въпреки това делото се обявява за решаване, с което се препятства събирането на допуснати доказателства.
Поставеният въпрос не е свързан с решаващата дейност на съда, а с приложението на чл.107 ГПК /отм./, съгласно който съдът е длъжен да отложи делото ако страната или пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Преценката за наличието на обективна невъзможност страната да се яви по делото е конкретна и се основава на твърденията на страната, поискала отлагане на делото, както и на доказателствата, които представя в подкрепа на тези твърдения. В случая съдът е мотивирал отказа да уважи искането за отлагане на делото с непредставяне на медицинско удостоверение по образец съгласно чл.18 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза. Касаторът не формулира правен въпрос във връзка с тълкуването на тази разпоредба като общо основание за допускане на касационното обжалване, а се позовава на противоречие между обжалваното решение и решение № 141 от 19.02.2009г. по гр.д.№ 646/2008г. на ВКС, ІV г.о. В това решение обаче не е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза в обратен от възприетия по настоящото дело в смисъл, а именно, че издаването на болничен лист за временна нетрудоспособност не задължава съда да отложи делото , а са направени фактически изводи с оглед данните по конкретното дело, които не обосновават извод за противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІІ-г отделение от 03.06.2010г. по гр.д.№ 2732/2004г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: