3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София 24.02.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1399/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Г. от[населено място], подадена от пълномощника й адв. З. Г., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ВО, ІV „Г” с-в, от 11.03.2010г. по в.гр.д. № 3305/2008г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 32 с-в, от 18.06.2008г. по гр.д. № 17303/2002г., с което е отхвърлен предявеният от Д. Г. срещу правоимащите по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ на ТКЗС „В.”[населено място] иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предврителен договор от 16.11.1959г., сключен между Т. А. Г. като купувач и ТКЗС „В.”[населено място] като продавач.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е приел, че между ищеца и ОТКЗС „В.” е възникнало валидно облигационно правоотношение по предварителен договор за покупко-продажба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Съобразно § 28, ал. 2 ЗСРЗЗ след прекратяване на дейността на организациите по § 12 ЗСПЗЗ, имуществото става собствено на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, които получават дялове в него. Общото събрание на тези правоимащи може да избере физически или юридически лица, с посочени в закона правомощия, които съгласно чл. 6, т. 4 ППЗСПЗЗ представляват правоимащите пред съда. Съобразно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК /отм/ в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът задължително проверява дали отчуждителят е собственик на имота. По делото липсват доказателства ОТКЗС „В.” да е било собственик на имота, респективно правото на собственост да е преминало върху правоимащите по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ. Поради липсата на тази предпоставка искът е неоснователен.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Д. Г. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушаващо правото на защита на страната, отхвърлянето на иска поради липса на доказателства за определено обстоятелство, без съдът да отдели спорното от безспорното и да укаже на страните необходимостта от доказването му. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На следващо място моли да се допусне касационно обжалване на същото основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по материалноправния въпрос произтича ли правото на собственост на ТКЗС върху държавни и общински земи – пасища и мери, пряко от нормативен акт /ПМС/, с което те са му предадени безвъзмездно за вечно ползване По отношение на тези земи валидни ли са сключените от ТКЗС в качеството му на продавач предварителни договори за покупко-продажба.
ВКС намира, че процесуалноправният въпрос е от значение за решаването на делото. Първоинстанционният съд е приел за безспорно обстоятелството, че процесният имот е бил собственост на ОТКЗС „В.” към датата на сключване на предварителен договор, а въззивният съд е отхвърлил иска поради липса на доказателства за същото обстоятелство. Въпросът следва ли в този случай съдът да отдели спорните от безспорни обстоятелства е от значение за решаването на конкретния спор, и същевременно е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираният от жалбоподателката материалноправен въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви в тази насока.
На жалбоподателката следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 12,68 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Софийски градски съд, ГК, ВО, ІV „Г” с-в, от 11.03.2010г. по в.гр.д. № 3305/2008г.
Указва на Д. Т. Г. от[населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 12,68 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: