2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 289-а
гр. София ,29.03.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1445/ 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Б. Ф. Т. е обжалвал въззивното решение на К. окръжен съд № 185 от 19.07.2010г. по гр.д.№ 164/2010г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000 лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците са подали отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът – касатор , заедно с останалите ищци са съсобственици на УПИ ІІІ-597 в кв.36 по действащия към момента план на[населено място], а ответниците са собственици на съседния УПИ ІІ-598 в кв.36 по плана на същия град. Двата имота се владеят в техните регулационни граници и няма събрани по делото доказателства, че спорните 210 кв.м. са част от собствения на ищците УПИ ІІІ-597 кв.36. Според съда ако ищците считат, че регулационните граници не са заснети според квадратурата на имотите , посочена в документите за собственост, те следва да защитят правата си чрез иск за поправка на кадастралната основа на основание чл.53 ал.2 ЗКИР, чрез който ще се ситуират точно границите съобразно действителните права на собственост.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че решението е недопустимо, защото съдът не се е съобразил с петитума на исковата молба, който не е за установяване правото на собственост, а за признаване , че то е нарушено. Правното основание на иска се определя от съда според твърденията в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В случая точно така е процедирал въззивният съд като е възприел дадената от ищците правна квалификация и е разгледал иска по чл.108 ЗС. Срещу тази квалификация , която е свързана с решаващата дейност на съда , а не с допустимостта на решението, ищците не са възразили след доклада на делото в първото съдебно заседание и въпросът не е повдиган пред въззивния съд, поради което не може да се поставя за пръв път в касационното производство.
Материалноправният въпрос в изложението за допускане на касационното обжалване е свързан с правното действие на дворищната регулация по отменения З. и конкретно за тълкуването на чл.110 З. /отм./ във връзка с предпоставките за прилагане на дворищната регулация като се поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС.. Въпросът обаче не е обусловил изводите на въззивния съд, той нито се е произнасял по него, нито е бил длъжен да приложи §8 ал.1 от ДР ЗУТ след като в исковата молба липсват твърдения за неприложена дворищна регулация , а и в самото изложение за допускане на касационното обжалване се твърди, че между имотите няма предвиждане за уреждане на сметки по регулация.
Доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с преценката на доказателствата са относими към отменителните основания по чл.281 ГПК и съгласно разясненията в ТР 1/2009 г. на ВКС, ОДГК и ТК не могат да обосноват приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, поради което не следва да се обсъждат.
Воден от горното Върховният касационен съд , Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на К. окръжен съд № 185 от 19.07.2010г. по гр.д.№ 164/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: