3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1165
София 29.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ:Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 954/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. И., С. Г. С., В. К. И. и Й. Г. С., всички от гр. Добрич, подадена от пълномощника им адв. Ю. О., срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 124 от 17.03.2010г. по в.гр.д. № 76/2010г. с което е отменено решението на Добричкия районен съд, № 35 от 23.12.2009г. по гр.д. № 1285/2009г. и вместо него с въззивното решение е обявена нищожността на договори за покупко-продажба, извършени с нот. акт № 40/2008г. и с нот. акт № 94/2008г. в частта относно подобренията и приращенията, поради сключването им от пълномощник без представителна власт.
Ответниците по касация С. И. С. и Й. Г. С., двамата от гр. Добрич, в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите формулират материалноправните въпроси „намира ли приложение разпоредбата на чл. 92 ЗС при упълномощаване”; „следва ли при тълкуване на волята на упълномощителите да се вземат предвид свидетелските показания на изготвилия пълномощното нотариус и съдържанието на описани в пълномощното документи”; „обхваща ли разпоредбата на чл. 39 ЗЗД случаите, при които не е посочено изрично, че се прехвърля само дворното място и не е оборена презумпцията на чл. 92 ЗС”. Относно последния въпрос касаторите заявяват, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а за останалите – че са решени в противоречие с приложената съдебна практика, съгласно която купувачът придобива правото на собственост на целия имот, когато при продажбата му продавачът не си е запазил изрично собствеността върху подобренията. Прилагат съдебни решения.
Така формулираните въпроси касаят обема на представителната власт, предоставена от упълномощителите С. И. С. и Й. Г. С. на техния син Г. С. И. в даденото му пълномощно от 06.02.2008г., с което последният е извършил частично обявените за нищожни сделки. Въпросите са от значение за решаването на делото, тъй като съдът е уважил иска като е приел, че липсва упълномощаване за продажба на извършените в имота строителни подобрения. Не се установява обаче противоречива съдебна практика, тъй като приложените решения са по прилагането на чл. 92 ЗС, а в случая спорният въпрос е за обема на представителната власт, предоставена с упълномощителна сделка. Относно упълномощителната сделка съдебната практика приема, че при сключване на сделка чрез представител, решаваща за действителността на сделката е тази воля, която упълномощителят е заявил в пълномощното, а не изразеното от пълномощника извън представителната власт /решение № 330/2009г. по гр.д. № 1451/2008г. на ВКС ІІІ г.о./.
Въпросите по прилагането на чл. 39 ЗЗД са разрешени от въззивния съд съобразно точния смисъл на разпоредбата, съгласно която обемът на представителната власт на пълномощника се определя от това, което упълномощителят е заявил. Пълномощното за разпореждане с недвижим имот винаги е изрично и представителната власт на пълномощника е ограничена от посочените от упълномощителя параметри на сделката – вид на имота, цена, приобретател. Тъй като пълномощникът не изразява своята воля, а волята на упълномощителя, тълкуването й разширително, в ущърб на упълномощителя е в противоречие с разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 124 от 17.03.2010г. по в.гр.д. № 76/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: