О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
София 18.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 512 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Софийска градска прокуратура против въззивно решение от 30.12.2009г. по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 23.07.2008г. по гр.д. № 10875/2007г.на Софийски районен съд,51 състав,с което е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на С. А. Д. ,на основание чл.2 т.2 изр.1 от ЗОДОВ сумите от 5 000лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и 2 200лв.-за имуществени вреди, причинени й в резултат на неоснователното й обвинение в извършване на престъпление по чл.286 ал1. от НК,оправдана с решение № 697 от 13.07.2006г. по н.д. № 440/06г.на ВКС-І н.о.,ведно със законната лихва, считано от 13.07.2006г.до окончателното й изплащане.
Като основание за допустимост на горепосоченото решение в частта му за присъденото обезщетение за неимуществени вреди-се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за прилагания от съдилищата критерии за понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Позовава се на решение на общо четири казуални решения на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав се мотивирал с факта,че С. Д. е била оправдана,след като срещу нея неоснователно е било водено наказателно производство в продължение на 3 години. Същото е станало причина тя да напусне работата си,пред вид честите й отсъствия по повод явяването на разпит като уличено лице и последващото й участие в съдебното производство като подсъдима. Принудила се е да работи в дома си. Освен променения й начин на живот, воденото срещу нея наказателно производство довело и до отдръпване на част от приятелите й,като по този начин се е отразило и на социалните й контакти. Тези факти са взети пред вид от въззивния съд при определяне на размера на дължимото обезщетение,както и са съобразени продължителността на воденото производство, съдебната практика и следващите се от житейската логика вреди,свързани със засягането на честта и достойнството на ищцата,причинените негативни емоции и психологически проблеми.
В тази връзка-поставеният от касатора въпрос за критериите за понятието „справедливост”,приложими при определяне на размера на дължимото обезщетение – е от значение за изхода на спора, защото е свързан с решаващите мотиви на съда,но не е решаван противоречиво от съдилищата,както се твърди. Въпросът за конкретните обстоятелства които съдилищата следва да вземат предвид при определяне на размера на неимуществените вреди- е разрешен с Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС,което не е загубило актуалността си. В случая-въззивният съд,освен че е съобразил всички съотносими факти, е изпълнил и задължението си –да посочи обстоятелствата,обосноваващи присъдения от него размер. Евентуално възможната пристрастност на ищцата и факта,че по отношение на същата не е налага мярка за неотклонение „задържане под стража”-на който са позовава касатора – не могат да се приемат като обстоятелства от значение при прилагане на обсъждания критерии за справедливост- първото,защото по никакъв начин не е установено с ангажираните по делото доказателства,а второто-защото е ирелевантно. Определеният от съда размер/видно от изложените мотиви/ е съобразен с вида на наложената на страната мярка за неотклонение „парична гаранция”.
Следва да се посочи,че съгласно цитираното Постановление –преценката за всеки отделен случай е индивидуална и зависи от неговите конкретни особености,поради което неоснователна се явява тезата на касатора,че е налице противоречиво произнасяне от съдилищата по така поставения въпрос. Не съществува идентичност между настоящия случай/във връзка с което е постановен въззвния акт / и нито един от случаите,описани в цитираните решения на ВКС,за да се твърди,че е налице противоречие,обосноваващо наличие на основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,преценен в смисъла,изложен в т.3 от Тълкувателно решение №1 от 2009 г.на Общото събрание на ТК и ГК на ВКС.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице твърдяното основание за допускане до касационно обжалване на въззивния акт,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.12.2009г. по в.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.