О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София 02.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 307 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от С. А. Ч. от с. К.,чрез процесуалния си представител- адвокат С от Прокуратурата на РБ против въззивно решение № 111 от 7.10.2009г. по в.гр.д. № 273 по описа за 2009г. на Варненски апелативен съд,с което е частично отменено решение № 266 от 8.05.2009г.,поправено с решение № 324 от 28.05.2009г., по гр.д. № 326/2008г.на Добричски окръжен съд в частта,в която е отхвърлен предявения иск за разликата над 1000лв.до 8 000лв. и вместо това е постановено друго,с което е осъдена Прокуратурата на Р. Б. и О. с. с. Добрич да заплатят солидарно на С. А. Ч. сумата от 7 000лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,причинени му в резултат на неоснователното му обвинение в извършване на престъпление по чл.333 от НК,ведно със законната лихва, считано от 1.112007г.до окончателното й изплащане. В останалата част –решението е оставено в сила.
Като основание за допустимост – и на двете касационни жалби- се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по поставения въпрос за прилагания от съдилищата критерии за понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД. С. А. Ч. се позовава на решение на ЕСПЧ, на седем казуални и едно тълкувателно/№3/2004г./ решения на ВКС. Съответно другият касатор- се позовава на три казуални решения на ВКС.
Срещу подадените касационни жалби не са постъпили отговори от противните страни.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав се мотивирал с факта,че С. Ч. е бил оправдан,след като срещу него неоснователно е било водено наказателно производство в продължение на 10 години и 7 месеца,от които за 10 дни е бил задържан,поради определяне на мярка за неотклонение ”задържане под стража”. При определяне на размера на дължимото обезщетение е взел пред вид житейската логика, обосноваваща засягането на честта и достойнството на ищеца вследствие на воденото продължително наказателно производство,довело до ограничаване за ищеца на възможността да води обичайния си начин на живот, повлиял на контактите и отношенията му в обществото,довел до негативни емоции и психологически проблеми. Отчел е продължителността на производството и е съобразил съдебната практика.
В тази връзка-поставеният и от двамата касатори въпрос за критериите за понятието „справедливост”,приложими при определяне на размера на дължимото обезщетение – е от значение за изхода на спора, защото е свързан с решаващите мотиви на съда,но не е решаван противоречиво от съдилищата,както се твърди. Така поставеният въпрос е разрешен с Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС,в което е са посочени конкретните обстоятелствата,които съдилищата следва да вземат предвид при определяне на размера на неимуществените вреди. Преценката е индивидуална,зависи от конкретните особености на всеки отделен случай,поради което не може да се приеме,че по така поставения въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Не съществува идентичност между настоящия случай/във връзка с което е постановен въззвиня акт / и нито един от случаите,във връзка с които е налице произнасяне от ВКС по цитираните решения,за да се твърди,че е налице противоречие,обосноваващо наличие на основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по смисъла на т.3 от Тълкувателно решение №1 /2009 г.на Общото събрание на ТК и ГК на ВКС.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице твърдяното основание за допускане до касационно обжалване на въззивния акт,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 111 от 7.10.2009г. по в.гр.д. № 273 по описа за 2009г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.