Определение №459 от по гр. дело №546/546 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                           № 459
 
                                   София  03.05.2010 година
 
                                               В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и десета година в състав :
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                           ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 228 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. А. М. от гр. С.,чрез процесуалния си представител адвокат Д против въззивно решение от 1.10.2009г. по в.гр.д. № 4* по описа за 2009г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 6.03.2009г. по гр.д. № 33561/2008г.на Районен съд София,52 състав,с което са отхвърлени предявените искове от Р. А. М. против „Б. ДСК”Е. искове,с които се иска да бъде прогласена недействителността на допълнителното споразумение № 316 от 13.03.2008г.,в частта,в която е предвидена клауза за изпитателен срок от 6 месеца и по чл.344 от КТ за отмяна на заповед № Н* от 11.09.2008г. за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност”кредитен инспектор” и за присъждане на обезщетение в размер на 3 276лв.за периода 12.09.2008г.- 12.03.2009г.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се позова на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените въпроси за реда,по който е възможно да се преминава от трудов договор за неопределено време към договор за определен срок и по специално договор със срок за изпитване-пред вид разпоредбите на чл.67 ал.3 и чл.68 ал.5 от КТ и за това дали ако прецени,че работникът не е годен да заеме длъжността,за която е сключил договор за срок за изпитване,в хипотеза, когато преди това е работил по безсрочен трудов договор при същия работодател, следва ли след изтичане на срока за изпитване да продължи да изпълнява предходната трудова функция.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Решението си въззивният състав е мотивирал с факта,че установеният в чл.70 ал.5 от КТ принцип за еднократност и изключителност на договора за изпитване- е неприложим в хипотеза на работа при един и същ работодател,когато работникът е изпълнявал различни по съдържание трудови функции. Счел е,че с включването на клаузата за изпитване законосъобразно,в съответствие с разпоредбата на чл.67 ал.3 от КТ, е променен вида на заеманото трудовото правоотношение /същото е станало срочно/,и че сключеното допълнителното споразумение е съобразено с чл.68 от КТ.
При тези факти-посочените в касационната жалба въпроси/за реда,по който е възможно да се преминава от трудов договор за неопределено време към договор за определен срок и за последиците след изтичане на уговорения срок за изпитване/ – са от значение за изхода на делото,тъй като са свързани с решаващите изводи на съда. Същите са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като отговорите им изискват преценка,свързана с тълкуване на закона съобразно установените факти по делото и действащите обществено икономически отношения. Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, което мотивира настоящият съдебен състав да допускане до касационно обжалване въззивния акт.
С оглед на изложеното и като съобрази,че касаторката не дължи заплащане на държавна такса, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 1.10.2009г. по в.гр.д. № 4* по описа за 2009г. на Софийски градски съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
 

Scroll to Top