Р Е Ш Е Н И Е
№ 489
гр. София, 07.01.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Теодора Стамболова
при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора К.Колова
изслуша докладваното от съдията Е.Авдева
наказателно дело № 1832 / 2013 г.
Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.4 от НПК по жалба / формулирана като молба / от В. К. В. против определение /без дата/ по внохд № 335 / 2013 г.на Софийския апелативен съд.
В жалбата се сочи, че въззивният съд неправилно оказал да възобнови срока за подаване на жалба срещу постановената нова присъда, като по този начин лишил подсъдимия от възможност да защити правата си.
Пред касационната инстанция защитникът на жалбоподателя се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения от втората инстанция.
Прокурорът пледира жалбата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347,ал.1 от НПК, установи следното :
Софийският апелативен съд с присъда № 22 от 26.04.2013 г. отменил присъда № 212 от 23.01.2011 г. по нохд № 163/2009 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимият В. К. В. бил признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.1, пр.4 и 5, алт.1, вр. чл. 26 ,ал.1 от НК и вместо нея постановил нова, с която осъдил подсъдимия по същото обвинение.
Законният срок за обжалване на така постановения въззивен акт изтекъл на 10.05.2013 г. без да бъде подадена жалба от подсъдимия. На 16.05.2013 г. по пощата постъпила молба от защитника на В. В. за възстановявене на срока за обжалване съгласно чл. 186 от НПК, която била разгледана на 31.05.2013 г. Съдебният състав, след като изслушал страните обявил, че ще се произнесе с решение в срока по чл. 340 от НПК.С атакуваното в настоящето производство определение молбата била оставена без уважение.Съдебният акт не е датиран и в титулната му част се съобщава, че е постановен в публично заседание на 31.05.2013 г., когато, както е отразено в съдебния протокол, само е обявено предстоящото му / „в срока по чл.340 от НПК”/ изготвяне. В досието на делото няма доказателства съдът да е съобщил решението си на подсъдимия или защитника му. На стр.51 от досието е приложена молба от последния, от която става ясно, че той получил препис от определението на 29.07.2013 г., поради което настоящият състав приема, че това е датата , когато най-рано подсъдимият бил уведомен за резултата от процедурата за възстановяване на срока за обжалване на присъдата..
Жалбата срещу така постановеното определение настоящият състав намира за допустима.
Тя е подадена в законния петнадесетдневен срок от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу обжалваем акт. Противното становище, намерило израз в диспозитива на апелативния съд, че определението „е окончателно и не подлежи на протест и жалба” не държи сметка за процесуалния резултат от постановяването му. Той еднозначно прегражда пътя на наказателното производство, тъй като слага край на предвидения в закона инстанционен контрол. Определението е постановено за първи път във въззивното производство и напълно се вписва в характеристиките на актовете по чл. 346, т.4 от НПК , предмет на касационна проверка.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въззивният съд отхвърлил искането за възстановаване на срока, тъй като приел изложените причини за пропускането му за неуважителни. Този извод не може да бъде споделен предвид приложения по делото болничен лист на адвокат Д. , установяващ неговата временна нетрудоспособност от 10 до 16 май 2013 г.Този период обхваща последният ден за обжалване, който също е бил на разположение на защитника, както и останалите четиринадесет. Заключението на съда, че както подсъдимият , така и адвокатът му са имали достатъчно време, не кореспондира с легално определения срок за обжалване , който не може да бъде съкращаван по съображения, засягащи процесуалната активност на страните. Неприемливи в контекста на правото на участие на подсъдимия в процеса са мотивите в определението, описващи различни възможности за обжалване на присъдата и особена тези, които обременяват съда с неприсъща преценка за тежестта на страданието на адвоката и мястото на лечението му.Несъмнено защитникът на подсъдимият е бил признат от компетентен специалист за нетрудоспособен т.е. не би могло да се очаква той да е в състояние да извършва професионални действия, каквито апелативният съд изисква и намира за възможни – да депозира книжа, да провежда срещи или да преупълномощава друг колега.Не могат да бъдат споделени и разсъжденията, че подсъдимият своевременно е научил за заболяването на защитника си, поради което имал други варианти да подаде жалба – лично, чрез друг адвокат или чрез изискване на нов служебен защитник. Представеният болничен лист установява, че нетрудоспособността на адвоката е установена само ден преди изтичане на срока за обжалване – обстоятелство, което не може да се свърже с разумни очаквания за друга реакция от страна на лице, на което е назначена служебна защита.
Обобщено, настоящият съдебен състав намира, че в нарушение на процесуалната разпоредба на чл. 186, ал.1 от НПК въззивният съд е отказал да възстанови срока за подаване на жалба от подсъдимия. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния състав за ново разглеждане на молбата по чл. 186 от НПК и предприемане на надлежните процесуални действия по администриране на -касационната жалба на подсъдимия.
Водим от горното и на основание чл.346, т.4 във вр. с чл.354, ал.3, т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ определение /без дата/ по внохд № 335 / 2013 г.на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на служебния защитник на подсъдимия В. К. В. за възстановяване на срока за обжалване на присъда на Софийския апелативен съд, постановена на 26.04.2013 г. по внохд № 335/2013 г., и връща делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.