2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1111/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 290
гр. С., 30.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1111 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. потребителна кооперация на слепите в Б. срещу решение от 03.12.2009 г. по гр. д. № 146/08 г. на С. градски съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касация З. В. П., действуваща като [фирма] оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение, въззивният съд е оставил в сила решение от 05.12.2005 г. по гр. д. № 2673/05 г. на СРС, с което е признато за установено по отношение на З. П., действуваща като [фирма], че НПК на слепите в Б. не е собственик на метален павилион с площ от 9 кв. м., построен в УПИ VІІ-7 в кв. 143 по плана на[населено място].
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси дали е допустим отрицателен установителен иск за собственост предявен от лице, което е осъдено на основание чл. 233 ЗЗД да върне наеманата вещ и може ли до 2004 г. кооперацията да придобие по давност павилиона построен върху имот който е реституиран през 1992 г. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел че е предявен отрицателен установителен иск за собственост, затова в тежест на ответника е да докаже че е собственик на имота, независимо че с влязло в сила решение ищцата е била осъдена на основание чл. 233 ЗЗД да му предаде метален павилион, за който през 1997 г. бил сключен договор за наем между страните. Павилионът не бил трайно закрепен, затова представлявал движима вещ, а и имал статут на временно строителство. След разрушаването му, през 2004 г. на мястото на стария павилион ищцата построила нов, с площ 13.2 кв. м., който бил трайно закрепен за земята. Тъй като ответникът не доказал че е собственик както на стария, така и на новия павилион, съдът приел че искът е основателен.
Решения № 272 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 500/03 г. и № 1209 от 27.09.2001 г. по гр. д. № 2353/00 г. на ВКС ІV ГО разглеждат конкретни спорове за собственост между държавата и кооперации с оглед разпоредбата на чл. 2 ал. 3 ЗОС, затова нямат отношение към спора и формулираните от касатора въпроси. Посочената практика в решения от 13.02.2002 г. по адм. д. № 1719/01 г. на СГС и № 9500 от 28.10.2002 г. по адм. д. № 5643/02г. на ВАС не са основание за преценка дали касационната жалба е допустима с оглед критериите по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като те не формират съдебна практика по гражданскоправен спор. Що се отнася до решение № 106 от 05.03.2009 г. на Окръжен съд[населено място], няма данни същото да е влязло в сила, затова също не може да се преценява с оглед критериите за допустимост.
С оглед посочената от касатора практика, няма основание касационната жалба да се допусне до касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът му дължи заплащане на 1 000 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.12.2009 г. по гр. д. № 146/08 г. на С. градски съд.
ОСЪЖДА НПК на слепите в Б. да заплати З. В. П., действуваща като [фирма], 1 000 лв. разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: