Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
гр. София, 24.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 март, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева
Галина Захарова
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора Т. Комов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 100/2015 година.
Производството пред Върховния касационен съд е образувано по касационна жалба на подс. Е. Й. Б. от гр. Б., чрез неговият защитник – адвокат А. Т., против въззивно решение на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 132/2014 г. По същество се сочи, че съдебния акт в осъдителната му част е необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия Б..
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 122/24.11.2014 г., Бургаският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 34/04.03.2014 г., постановена по нохд № 1317/2013 г., на Бургаския окръжен съд, с която подс. Е. Й. Б., е бил признат за виновен за извършено престъпление през периода 2003 г. – м. юни 2009 г., в гр.Б. и к.к. „С. б.”, по чл. 252, ал. 2, пр. 2, вр., ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, „глоба” от 5 000 лв. и конфискация на притежаван имот
Оправдал го е по обвинението за предоставяне на паричен заем на 10.12.2003 г. на В. Н. С., по голям от 10 000 лв., до размера на 13 000 лв. и на14.12.2005 г., на същия, паричен заем по голям от 6 000 лв., до размера на 7 000 лв.
Присъдил е направените разноски.
По довода за необоснованост на съдебният акт:
Посоченото в жалбата като касационно основание – необоснованост на съдебният акт и направените в тази връзка пространни възражения, изобщо не следва да бъдат обсъждани, тъй като процесуалният закон – чл. 348, ал. 1 НПК, не предвижда такова касационно основание.
По довода за допуснато нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводът за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК, се извежда като последица на фактическа необоснованост, на възприетите с въззивното решение констатации, направени въз основа на събраните по делото доказателства. Основното възражение на подсъдимият е, че неправилно въззивният съд е потвърдил осъдителната присъда, въпреки липсата на доказателства подкрепящи обвинението.
Както многократно се е произнасял Върховният касационен съд, пред вид ограничителните основания визирани в чл. 348 НПК, в касационното производство възраженията за фактическа необоснованост, не могат да бъдат предмет на самостоятелна проверка.
По настоящото дело вътрешното убеждение и на въззивната инстанция е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на чл. 315 НПК, всички възможни и необходими доказателства за обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираните деяния. Данните от доказателствените средства са оценявани в съответствие с тяхното действително съдържание. В тази насока направеното възражение е неоснователно. При това положение, вътрешното убеждение на съда не може да бъде предмет на самостоятелна касационна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон. Въззивният съд съгласно НПК, е съд и по същество. В мотивите си, в съответствие с разпоредбите на чл. 303 и чл. 339, ал. 2 НПК, е изложил съображения защо приема първоинстанционната осъдителна присъда за правилна и законосъобразна, защо счита че обвинението е доказано по несъмнен начин и в тази връзка, защо приема възраженията на подсъдимия и неговата защита за неоснователни. При положение, че при постановяване на съдебният акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила, касационната инстанция проверява решението в рамките на приетото за установено, от фактическа страна. Върховният касационен съд не може да установява нови фактически положения, тъй като те са свързани с доказателствата и предполага друга оценка на същите.
При приетите за установени фактически положения, извода, че подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, е законосъобразен. Той се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства, приетите експертни заключения – подробно изброени в мотивите и от техния сериозен и задълбочен анализ. Правилно е било прието във въззивният съдебен акт, че са налице безспорни събрани доказателства в подкрепа на обвинителната теза – кредитиране на широк кръг от лица срещу насрещна материална облага под формата на лихва, която не е имала за цел улесняване на каквато и да била дейност на подсъдимия, а е била една от основните източници по занятие за реализиране на доходи по обезпечаване на неговата издръжка. В пред вид констатираната многократна повторяемост, законосъобразно е заключението, че не се касае за инцидентен случай. Подсъдимият Б. в множество случаи, подробно описани в мотивите е предоставял в заем парични средства, като при сключване на договорите, устно е уговарял лихва в различен процент. Безспорно по делото е установено, че през инкриминирания период, в качеството си на физическо лице, без да има съответно разрешение за извършване на банкова дейност, е раздавал парични кредите, срещу лихва, като от тази дейност е получил значителни неправомерни доходи – 55 562.96 лв.
Второинстанционният съд в мотивите си – стр. 34 – 38, подробно и задълбочено е обсъдил същите направени възражения и е изложил логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства, защо не ги счита за основателни. Отговорил е законосъобразно и убедително на възраженията на защитата относно предоставените заеми на св. П. А., за съставомерността на деянието по чл. 252 НК, за последвалата промяна в специален закон, за цитираното решение № 12/02.10.12 г. на КС на РБ, за разпоредбите на чл. 240 ЗЗД, за нормите на закона за потребителския кредит, за изложената от подсъдимия защитна позиция Същите се възприемат изцяло от настоящата инстанция поради което не се нуждаят от повтаряне. Деецът е сключвал банкови сделки в качеството му на физическо лице, а не на търговец, той не е извършвал регламентирана търговска дейност в тази насока. Сделките не са били отразявани никъде, осъществявали са се устно чрез договаряне между него и кредитополучателите, като понякога са били подписване и записи на заповеди, останали у подсъдимия. Предоставянето на кредити по занятие на други физически лица, може ад послужи като основа за ангажиране на наказателната му отговорност, действащ единствено в личното си качество, за престъпление по чл. 252 НК. В тази връзка, законосъобразно е било прието, че подс. Б. е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление, поради което правилно е бил осъден.
Съставът на Върховният касационен съд изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съдилища, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Б. е извършил престъплението за което е бил обвинен и осъден.. Затова, няма никакво основание за уважаване на искането по касационната жалба, за отмяна на въззивното решение и оправдаването му.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция, което се атакува с жалбата не страда от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговата отмяна. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главните факти от предмета на доказване в процеса. При това и тази инстанция не е възприела превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия по посочения текст от НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения – подробно изброени в мотивите, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е било установено по несъмнен начин, че подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че деянието е несъставомерно. Наличните противоречия са били обсъдени задълбочено, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценяване на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. В настоящият случай е направена вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подс. Б. като извършител на деянието. Поради това настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, за отмяна на съдебния акт.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:
Конкретни възражения по този довод изобщо не са посочени. Единствено декларативно е заявен този касационен довод.
С оглед на това настоящата инстанция счита, че наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, е справедливо, съответстващо на тежестта на извършеното престъпление, на личността на дееца, на целите му по чл. 36 НК. По нататъшно снизхождение няма да съответства на задачите на наказателната репресия.
Ето защо, настоящата инстанция счита касационната жалба за изцяло неоснователна, неподкрепена от данните по делото, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 122/24.11.2014 г., постановено по внохд № 132/2014 г., на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение.
Председател:
Членове: