Р Е Ш Е Н И Е
№ 307
гр. София, 02.07.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева
Теодора Стамболова
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора П. Маринова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1003/2013 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подс. П. П. И., понастоящем в затвора гр. София, чрез неговия защитник – адвокат М. Д., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 159/2013 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване размера на определеното наказание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 126/08.04.2013 г., Софийският апелативен съд /САС/, наказателна колегия, 6-ти състав, е потвърдил присъда № 4/11.01.2013 г., постановена по нохд № 5219/2012 г., на Софийския градски съд /СГС/, наказателно отделение, 7-ми състав, с която подс. П. П. И. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затвор и присъдени разноски.
По довода, за допуснати съществени процесуални нарушения:
Оплакването е неоснователно. При касационната проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. П. И.. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес – чл. 12, 13, чл. 14, 18, 19 НПК. Такива нарушения не са допуснати. САС, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена защита на подсъдимия и възможност за устни възражения и отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Подс. Иванов, е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, в присъствие на адвокат и да дава обяснения по обвинението. В хода на събиране и проверка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това и тази инстанция при установяване на правнорелеватните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Данните от доказателствените материали са били обсъдени подробно и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното й убеждение на не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно.
Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, е правено и пред въззивната инстанция. Същата, подробно в мотивите си – л. 35 и 36, обосновано и в съответствие с данните по делото не е възприела изложените от подсъдимия доводи, включително и твърденията за нарушение на закона при извършване на разпознаването, за безусловното кредитиране на показанията, на пострадалата св. М. Т., и от тук нарушено право на защита, за показанията на свидетелите С. и К., за приложените бюлетини на МВР по делото. Изложените съображения в тази връзка са подробни, убедителни и се възприемат и от настоящата инстанция. От друга страна въззивният съд, който е също съд по доказателствата, е извършил своя собствена проверка и анализ на всички тях. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като е установено по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
Настоящата инстанция счита, че решението на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. По повод на подадена жалба пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от подсъдимия и че са били допуснати съществени процесуални нарушения.
И настоящата инстанция счита, че не е било нарушено правото на защита, на подс. И. при анализа и оценката на доказателствата, че разпознаването на досъдебното производство, е извършено при спазване на всички правила по НПК, обуславящи неговата валидност – Раздел 7, Глава 14 НПК, чл. 128 и 129, ал. 1 НПК че правилно е била дадена пълна вяра на показанията на пострадалата свидетелка. Точни са изводите досежно валидността на извършеното разпознаване, като свидетелката е била категорична и в съдебно заседание за извършителя на деянието – л. 54 от съдебния протокол, от 17.12.2012 г. на СГС, посочвайки достатъчно индивидуализиращи признаци за подсъдимия.
Абсолютно неоснователно е твърдението, че САС, не се е бил произнесъл по жалба за наложена „глоба” от 500 лв., на подс. П. И., от СГС. Видно от данните по делото, с определение от 29.01.2013 г., на СГС изписано върху въззивната жалба – л. 3, е била отменена наложената глоба, поради което й САС е нямало върху какво да се произнася.
Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по посочените текстове от НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на въззивния съдебния акт.
По довода за нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възражението, което се прави в жалбата и поддържа в съдебно заседание е, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние.
При приетите за установени фактически положения и от въззивният съд, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. И. е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно квалифицирано по текста от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите М. Т. – пострадала, на които законосъобразно е дадена пълна вяра, на С. и К. установяващи законосъобразността на извършеното процесуално следствено действие – „разпознаване”, от приложените писмени доказателства – включително протокол за разпознаване, правилно ценен като годно доказателствено средство, от експертното заключение. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че състава на престъплението, при съответната квалификация, е осъществен от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказвне в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован отказ защо отхвърля възраженията на подсъдимия. Изложил е и убедителни съображения на кои от тях се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновността на подс. И.. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите и на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни.
Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд. Същият в мотивите си подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на показанията, на пострадалата свидетелка и извършеното процесуално-следствено действие – разпознаване. Настоящата инстанция възприема тези изводи приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. И. е извършил престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, също така не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Санкцията по вид и размер, така както е приета и от въззивната инстанция, е напълно справедлива. Съставът на тази инстанция, е извършила и собствен разбор на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като законосъобразно е стигнала до извода, за справедливостта на наказанието от пет години лишаване от свобода, отчитайки в пълна степен и разпоредбите на чл. 54 НК, относно индивидуализацията му. И според настоящият съдебен състав при определянето му, са били отчетени всички обстоятелства, които имат значение за това, включително данните за завишената степен на обществена опасност на дееца – обремененото съдебно минало, както и начина и обстановката при извършване на деянието, поради което счита, че не съществува възможност с друго по-леко по размер наказание при приложение разпоредбите на чл. 55 НК, каквито данни липсват по делото, да бъде поправен и превъзпитан и да се въздейства и върху останалите членове на обществото. Спазени са били точно правилата на чл. 54 НК и по – голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия, по чл. 36 НК.
Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 126/ 08.04.2013 г., постановено по внохд № 159/2013 г., на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 6-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: