О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
гр.София 01.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 196/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на К. А. С., непълнолетен, със съдействието на майка му К. К. Ч., за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4155 от 30.07.2010 г. по гр.д.№ 4519/ 2010 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд от 09.12.2009 г. по гр.д.№ 1121/ 2009 г., като по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против А. В. С. иск за увеличаване на издръжката, присъдена с решение на СРС по гр.д.№ 41120/ 2007 г. от 90 лв на 150 лв месечно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че за да постанови решението си въззивният съд в противоречие с ППВС № 5/ 1970 г. не взел предвид обстоятелството, че по-големите възможности на родителите обуславят присъждане на по-голям размер на издръжката. Не била съобразена трайната практика на ВКС, че ако материалните възможности на родителите са се променили, това дава възможност да се измени съотношението на частите на издръжката, дължим от всеки от родителите. Заявява също, че не е направена конкретна преценка на фактическите данни по делото и това би довело до неправилно развитие на правото. Поради това претендира за допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му и уважаване на предявения иск.
Ответникът по касация А. В. С. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението – за неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да формулира въпрос, който обуславя правните изводи на въззивния съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречива практика или който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Не представлява такъв въпрос твърдението на касатора, че съдът е решил спора, без да се основе на конкретните фактически данни по делото. Това е твърдение за нарушение по чл.281 т.3 от ГПК, но не и правен въпрос, който обуславя изхода от спора. По твърдения за процесуални нарушения касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като такива твърдения подлежат на обсъждане едва ако бъде даден ход на спора по същество.
Не е налице твърдяното от касатора противоречие с ППВС № 5/ 1970 г. Въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че по-големите възможности на родителите обуславят присъждане на по-голям размер на издръжката, но той не е установил ответникът по делото да има нараснали възможности за даване на издръжка. Напротив, изрично е прието, че такива възможности няма, тъй като доходите на ответника са от 325 лв месечно, а той има задължения за издръжка към още 2 непълнолетни деца. Фактическите изводи на въззивния съд в производството по чл.288 от ГПК не могат да се проверяват, а при установените факти е ясно, че с доход от 325 лв и три непълнолетни деца ответникът няма възможност да осигурява на едно от тях повече от 90 лв месечно.
Въпросът дали променените материалните възможности на родителите дават възможност да се измени съотношението на частите на издръжката, дължим от всеки от тях, обуславя въззивното решение, но не е решен в противоречие с установената практика. Въззивният съд е съобразил обстоятелството, че доходите на ответника са нараснали, но наред с това е съобразил и нарасналите му задължения да издържа децата си. При това положение номиналното увеличение на дохода само по себе си не е основание да се счита, че са нараснали и възможностите за даване на издръжка. А ако възможността да се дава издръжка е останала същата, въпреки увеличението на доходите, то няма основание да се променя съотношението между частите, дължими от двамата родители.
Следователно не са налице твърдяните основания по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4155 от 30.07.2010 г. по гр.д.№ 4519/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: