3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1188/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 312
гр. С., 04.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1188 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. П. П. и П. П. П. срещу решение № 177 от 12.07.2010 г. по гр. д. № 306/10 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация К. П. П., действуващ чрез своята майка и законен представител М. В. Т., оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 143 от 05.05.2010 г. по гр. д. № 150/05 г. на Районен съд[населено място], с което е обезсилено решение № 160 от 29.07.2008 г. по гр. д. № 150/05 г. в частта, в която на П. П. и П. П. е поставен в дял апартамент с административен адрес в[населено място], кв. „Р., ул. „Волгоград” бл. 302 вх. „а” 1 ет. ап. 2 и е изнесъл същия на публична продан.
Видно е от данните по делото, че с решение № 160 от 29.07.2008 г. по гр. д. № 150/05 г. Районен съд[населено място] е поставил в общ дял на съделителите П. П. и П. П. процесния апартамент. За уравнение на дяловете те били осъдени да заплатят на К. П. в 6 месечен срок по 10 378.67 лв., заедно със законната лихва. Отхвърлил е исковете на П. П. и П. П. срещу К. П. за заплащане на подобрения в имота и за заплащане на обезщетение за ползуването на общата вещ. Въззивното решение е било обжалвано от П. П. и П. П. само в частта, в която исковете им по сметки са били отхвърлени. С решение № 406 от 15.01.2009 г. по гр. д. № 520/08 г. Окръжен съд[населено място] е отменил въззивното решение в обжалваната му част, като е уважил частично исковете по сметки. С определение № 2 от 04.01.2010 г. по гр. д. № 946/09 г. ВКС ІІ ГО не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по жалба на П. П. и П. П. в частта, в която исковете по сметки не са уважени.
За да обезсили решението по възлагане въззивният съд приел, че с влязло в сила решение процесният апартамент бил поставен в дял на касаторите. В частта, в която П. П. и П. П. били осъдени да заплатят общо 20 757.34 лв., решението е влязло в сила на 23.08.2008 г. тъй като оценката не била обжалвана и за това 6 месечният срок изтекъл на 23.02.2009 г. В законния срок сумата не била заплатена, затова на основание чл. 288 ал. 7 ГПК /отм./ решението следва да бъде обезсилено и имота изнесен на публична продан. Сключената от касаторите сделка, с която на 26.01.2010 г. продали апартамента не води до придобиване на права от купувача, тъй като до заплащане на паричното уравнение касаторите не стават собственици.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси от кога тече срокът за заплащане на паричното уравнение на дяловете и следва ли производството между страните да продължи тогава, когато лицата на които недвижимият имот е възложен са го продали на трето лице. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Основанието по т. 2 за противоречива практика може да бъде повод да се обжалва въззивно решение само ако липсва уеднаквяване на практика на ВКС по формулирания правен въпрос с тълкувателно решение, или с решение по чл. 291 ГПК. Ако има такава практика, няма основание за допускане на касационно обжалване, независимо че има влезли в сила решения в които поставеният въпрос е решен по различен начин. По формулираните въпроси има задължителна практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г. ОСГК, което дава отговор на формулираните в изложението въпроси. Според тълкувателното решение, основанието за обезсилване на възлагателните решение по чл. 288 ал. 2 или ал. З ГПК /отм./ по право и за възстановяване висящността на делбения процес е неплащането в законовия срок на определеното с това решение парично задължение за уравнение на дял заедно с лихвите. Законовият срок е записан в ал. 6 на чл. 288 ГПК – влизане в сила на решението за възлагане. В решението е разгледана и хипотезата за правата на трети лица които са придобили имота чрез разпоредителна сделка от съделителя, получил същия чрез възлагане, но незаплатил сумите за уравнение. Прието е, че тези лица са придобили имота от несобственик, затова не са придобили права които са противопоставими на сънаследниците. Съделителят, в чийто дял е поставен имотът става негов собственик едва след като заплати в срока по ал. 6 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. С оглед на разрешението, дадено в тълкувателното решение, което е съобразено от въззивния съд, цитираната от касатора съдебна практика, обективирана в решения № 432 от 24.07.1996 г. по гр. д. № 768/95 г. на ВС I, № 332 от 07.02.1970 г. по гр. д. № 2296/69 г. на ВС І ГО, № 735 от 05.05.1961 г. по гр. д. № 2203/61 г. на ВС IV ГО, № 332 от 07.02.1970 г. по гр. д. № 2296/69 г. на ВС І ГО, № 735 от 05.05.1961 г. по гр. д. № 2203/61 г. на ВС IV ГО и № 230 от 02.04.2002 г. по гр. д. № 317/01 г. на ВКС I ГО не е основание за преценка допустимостта на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177 от 12.07.2010 г. по гр. д. № 306/10 г. на Окръжен съд[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: